Решение по гр. д. № 35598 по описа за 2013г. на С. районен съд, І-во Г.О., 48-ми състав
Р Е Ш Е Н И Е
№…………………..
гр.С., 23.07.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД, І-во Г.О., 48-ми състав, в публично заседание на деветнадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Р.Х., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 35598/2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано по искова молба вх.№ 15751/22.08.2013г. на И. Ц. Ч., ЕГН XXXX, със съдебен адрес: адв. Е. Е., гр.С., ж.к.”Л.”, бл.915, вх.Т, ет.3, ап.76 срещу „Н. Медиа Г.” АД, ЕИК200723843, с адрес на управление: гр.С., ул. „К. Б. І” № 147, с която е поискал от съда на основание на чл.49 вр. с чл.45 , чл.51 и чл.52 и чл.86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувани в издавания от ответника вестник ”Уикенд” бр.25/22-28.06.2013г. , стр.15 в статия под заглавие „Нападателят на Багата върти проститутки” с автор Д. Д., обидни и клеветнически твърдения невярна, опозоряваща го информация, уронваща честта и достойнството му, повлияло на нормалния му живот, а именно: „… нападателят на Багата…”, „…върти проститутки…”, „…И. Пилето контролира магистрални жрици на любовта край Б.…”, „….столичният гангстер…”, „…гангстер…”, „контролира улична проституция в С. и околностите…”, „…под негов контрол са 15 момичета…”, „…душманинът на Багата работи в ботевградския регион заедно с местните босове на проституцията …”, „…И. Пилето бе тръгнал да изгражда верига от бардаци…”, „…схемата с магистралните жрици от Б. е първата на Пилето, която проработва и дори функционира половин година…”, както и твърдения че де занимава със сводничество и за подкупване на служители на МВР. Навел е твърдения че всички твърдения са неверни, като публикуването им , причинило дискомфорт и стрес на ищеца, чувство за обида и унижение, уронена чест и достойнство, отрицателно отношение на околните , необходимост от обясняване и доказване неистинност на твърденията, ограничил контакти, отказвал да излиза, избягвал срещи с хора, затворил се в себе си, изпаднал в уединение, което състояние било от публикуване на статията и до момента. Претендирал е разноски.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения че информацията публикувана в статията е била проверена по правилата на добросъвестното журналистическо проучване, използвани са независими един от друг източници на информация. Претендирал е разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието неоспорено от страните копие на стр.15 на вестник ”Уикенд” бр.25/22-28.06.2013г., на които е публикувана статия под заглавие „Нападателят на Багата върти проститутки” и подзаглавие „И. пилето контролира магистралните жрици на любовта край Б.” с автор Д. Д., до текста на която са публикувани снимка, с изписано текст „…И. Пилето е босът на матистралните проститутки, предлагащи телата си около С.…” , като в текста на статията първото изречение сочи че това е името на ищеца И. Ч. В самия текст на статията е посочено името на ищеца, посочено е и че той: „контролира улична проституция в С. и околностите…”,„…под негов контрол са 15 момичета…”, „…звънял побеснял на хората си в МВР, за да иска отчет защо не са го предупредили…”,„…душманинът на Багата работи в ботевградския регион заедно с местните босове на проституцията …”,„…схемата с магистралните жрици от Б. е първата на Пилето, която проработва и дори функционира половин година…”, „…И. Ч. Пилето бе тръгнал да изгражда верига от бардаци…”, „….столичният гангстер…”.
Разпитан по делото св.Сепетлиев е заявил, че познава ищеца от преди повече от 20 години, приятели са, живеят в един квартал от деца, свидетелят имал автомивка и ищецът често посещавал същата, за да ползва услугите, но и отделно ходел заедно със свои приятели, които ползвали услугите на автомивката, виждали се почти всеки ден. Заявил е, че в края на месец юни 2013г. прочел статия за ищеца във вестник „Уикенд”, в която пишело, че ищецът се занимавал с престъпна дейност, 15 момичета работели за него, имал жрици по магистралите по Б. – леки жени, проститутки. Посочил е , че веднага се обадил на ищеца по телефона и да го попита дали публикувано е вярно, ищецът вече бил прочел статията и му казал, че написаното не е вярно, че това е набеждаване. Заявил е, че това била втора по време статия с такова съдържание, като след тази втора статия ищецът се сринал, затворил се в себе си, спрял да комуникира с хората, когато идвал в автомивката, говорел само със свидетеля, престанал да идва в автомивката със свои приятели, казал на свидетеля че не може да си обясни откъде идва тази информация, странял от контакти и това му състояние продължавало и в момента.
Разпитана по делото св. М. е заявила, че познава ищеца от около 6 години , приятели са, в седмицата се виждали средно по един път, разговаряли по телефона средно по 2-3 пъти в седмицата. Посочила е ,че през лятото на 2013г. във в. Уикенд” била публикувана статия за ищеца, в която го наричали „убиец на Багата”, че се занимава с проституция, организирал и експлоатирал проститутки по Ботевградския регион, бил „сутеньор”, „екзекутор на Багата”. Заявила е, че дъщеря й и други приятели й се обадили по телефона за да й кажат за публикацията и свидетелят си купила вестника и прочела веднага статията – в деня на разпространение на вестника. Посочила е, че разговаряла с ищеца на следващия ден, когато я посетил в дома й, като ищецът казал че като чете статията сякаш чете за друг човек, бил потиснат, напрегнат, невярващ че такава информация може да бъде съчинена и публикувана. Заявила е, че ищецът често разговаря с нея, когато има голям проблем и в случая ищцата била учудена от вида му и начина по който ищецът изглеждал- за свидетелят ищецът бил силен човек, предан приятел, справящ се, а в случая изпаднал в депресия, не искал да комуникира с никой, отказвал да излиза навън, страхувал се за живота си и оставал да преспива при свидетеля, защото мислел, че някой може да повярва, че е посегнал на Багата и да го нападне. Посочила е, че преди публикацията ищецът водел безгрижен живот, а след това отказвал да контактува, преустановил приятелски контакти и с дъщерята на свидетеля, за да не й навреди, и към момента когато говорели за статията ищецът заявявал че се страхува за живота си, до момента не бил се възстановил до състояние от преди публикацията. Заявила е, че ищецът й е казвал че оставал да пренощува и при други свои приятели, дори живеел при приятел след статията и до момента, защото се страхувал за живота си. В случаи в които закъснявали вечер, ищецът предпочитал да остане да нощува при приятелите си вместо да се прибира късно сам.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и сл. и с чл.86 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца е да установи отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл.49 и чл.45 и сл. от ЗЗД, а именно противоправно поведение на трето лице, на което ответникът е възложил работа, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца, обстоятелства, които да обосноват извод че справедливо обезщетение да вреди е в размер на процесна сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Ответник при така депозиран отговор следва да докаже по делото, че публикувана информация е била вярна, че е била проверена в съответствие с изисквания.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално уредена от законодателя гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се носи от възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на извършване на определена възложена работа. Отговорност за вреди от изнесена от журналист информация, е основание за ангажиране отговорността на издателя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността се носи от издателя на печатното издание, както при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен такъв. Издателят на печатното издание носи отговорност за верността на написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите, след които вече засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на други граждани. (В този смисъл Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№ 1640/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановени по реда на чл.290 от ГПК). В хипотезата на чл.45 от ЗЗД само вината се презумира от закона. Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни доказване както конкретно поведение на ІІІ-то лице, на което ответник е възложил работа, противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че поведението на това ІІІ-то лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата. Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е противоправно, като деецът може да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна отговорност, които се носят наред с гражданската такава. Деликтната отговорност по чл.45 и чл.49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и правнозначими негови интереси.
Съгласно разпоредбата на чл.49 вр. с чл.51 и чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по делото и неоспорени страните доказателства, по делото е установено, че ответникът към юни 2013г. е бил издател на ответника вестник ”Уикенд”, като в бр.25/22-28.06.2013г. в същия е публикувана информация в статия под заглавие „Нападателят на Багата върти проститутки” и подзаглавие „И. пилето контролира магистралните жрици на любовта край Б.” с автор Д. Д., до текста на която са публикувани снимка, с изписано текст „…И. Пилето е босът на матистралните проститутки, предлагащи телата си около С.…” , като в текста на статията първото изречение сочи че това е името на ищеца И. Ч. В самия текст на статията е посочено името на ищеца, посочено е и че той: „контролира улична проституция в С. и околностите…”,„…под негов контрол са 15 момичета…”, „…звънял побеснял на хората си в МВР, за да иска отчет защо не са го предупредили…”,„…душманинът на Багата работи в ботевградския регион заедно с местните босове на проституцията …”,„…схемата с магистралните жрици от Б. е първата на Пилето, която проработва и дори функционира половин година…”, „…И. Ч. Пилето бе тръгнал да изгражда верига от бардаци…”, „….столичният гангстер…”.
Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за верността на изнесената в печатното издание информация и че същата е резултат от добросъвестно журналистическо разследване, като съобрази и че такъв извод не може да се направи и от самата статия, вкл. и от публикуваните в нея снимка, то по делото е установено, че изнесената информация в печатното издание е невярна. Тази информация в случая обективира твърдения за злепоставящи ищеца факти, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че с публикуването й е проведено противоправно поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за което отговорност носи ответника като издател на печатното издание по чл.49 от ЗЗД. По делото не се установи ищец да е провел поведение, за което в статията са наведени твърдения, а в тежест на ответника е било да го направи по делото. Вярно е , че от ответника не може да се очаква при условия на пълно и главно доказване да установи по делото това поведение на ищеца. Същото не е в рамките на възможностите му включително и поради обстоятелството, че се касае за поведение, за установяване на което са нужни време, достъп до информация, до документи, специални знания и т.н. В тежест на ответника, обаче, съдът приема, че е било да ангажира доказателства по делото, от които да може да се изведе извод, че изявленията в статията не са голословни, а са подкрепени с информация, предоставена от компетентни органи или с други доказателства в тази насока. Доколкото такива доказателства по делото не са ангажирани, независимо от издадени по искане на ответника съдебни удостоверения, като съобрази и че твърденията в статията са такива които уронват доброто име, честа и достойнството на ищеца, то съдът приема, че по делото е установено виновно противоправно поведение на автора на статията, поради което и отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД следва да се ангажира.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства по делото е установено, че в следствие на така публикуваната информация, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в унижение, накърняване на честта и достойнството, изолация, притеснение да живота си. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от лични впечатления на свидетелите, неопровергани от другите доказателства, се установява, че ищецът след публикуване на информацията и до момента, е отказвал да се вижда с близки и познати, променил е начина си на живот, като често е нощувал при други хора, страхувал се е се, наложило му се е да обяснява пред познати че изнесеното не е вярно.
При така установеното съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 5 000лв. Касае се за вреди настъпили от накърняване на блага, чиято значимост е преценена от законодателя като висше благо, закрепено като такова в Конституцията на Република България. С оглед на гореизложеното и като съобрази периода, за който се претендират вредите, изявленията, причинили вредите, както и характера на вредите които се претендират, то съдът приема, че претърпените вреди съответстват на обезщетение в размер на сумата, която се претендира, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Следва да се присъди и лихва от подаване на исковата молба.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200лв. разноски за държавна такса, 3лв. банкова такса за превод на държавна такса, както и 1300лв.разноски за адвокат. Не следва да се присъжда сумата от 50лв. претендирана като държавна такса – такава по иска за 5000лв. не е била дължима и не следва да се присъжда в тежест на ответника. Такава такса от 50лв. по делото не е и внесена – внесена е сума от 40лв. за такса за обезпечение на иска, но същата не е била дължима и за ищеца съществува възможност да иска освобождаването й, но тази сума не следва да се постави в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА„Н. Медиа Г.” АД, ЕИК200723843, с адрес на управление: гр.С., ул. „К. Б. І” № 147, да заплати на И. Ц. Ч., ЕГН XXXX, със съдебен адрес: адв. Е. Е., гр.С., ж.к.”Л.”, бл.915, вх.Т, ет.3, ап.76 сумите, както следва: на основание на чл.49 вр. с чл.45 , чл.51 и чл.52 и чл.86 от ЗЗД сумата от 5000лв., (пет хиляди лева), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувани в издавания от ответника вестник ”Уикенд” бр.25/22-28.06.2013г. , стр.15 в статия под заглавие „Нападателят на Багата върти проститутки” и подзаглавие „И. Пилето контролира магистралните жрици на любовта край Б.” с автор Д. Д., обидни и клеветнически твърдения, невярна, опозоряваща информация, съдържаща се както в заглавието и подзаглавието, така и в теста на статията; на основание на чл.78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1503лв. (хиляда петстотин и три лева) – разноски по делото, като отхвърля като неоснователно искането за присъждане на разноски за 50лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва пред С. градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
