|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
26.03.2014г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
В.К. ІІ-ро Б отделение |
в публично |
||||||||||||
|
заседание на |
Двадесет и четвърти март |
две |
||||||||||||
|
хиляди и четиринадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
|
РАЛИЦА Д. |
|||||||||||||
|
|
ЕЛЕНА МАВРОВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Ш. |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното от |
||||||||||||
|
съдия Д. |
гр. дело N |
3304 |
по описа за |
2013г. |
||||||||||
|
и за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано по въззивна жалба на „Б.Д.“ ЕАД срещу решение от 06.11.2012г. на СРС, 25 състав, постановено по гр.д. № 58361/11г., с което е уважен срещу него иск по чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на разноските.
Жалбоподателят твърди, че е провел пълно и главно доказване за оборване на презумпцията за виновност и е установил, че добавките в препечатана от вестник „Т.“ статия са оценки, мнения, а не информация, която може да бъде вярна или невярна. Мнението е изградено чрез проверка на оценката за ищеца в повече от два източника на информация от две служителки на изданието. Според жалбоподателя изразите, за които е ангажирана отговорността му са мнение. Ищецът не проведе пълно и главно доказване за това, че не е работил срещу корупцията, че не се е занимавал с работа, свързана с предмета на дейност на здравното министерство и други големи фармацевтични компании. Известно е, че неговата дейност е именно с такъв предмет и се отразява медийно. Жалбоподателят е признал, че статията е публикувана във в. „Б.Д.“ и е доказал, чрез неоспорени печатни материали, че голяма част от информацията е отпечатана във в. „Т.“ от 26.11.2011г. под заглавие „Пушилка за циклотрона – опит да се скрие истината“, както и в електронния вестник „А. БГ“ от 24.02.2008г. Жалбоподателят сочи, че е ангажирал гласни доказателства, които установяват, че мнението за ищеца като плейбой е разпространено между жените репортерки от медиите и здравни деятелки. Свидетелят П. разкрива един от източните си на информация, от която е научила, че ищецът е предлагал да й подари обеци. Ищецът не е провел главно и пълно доказване според разпределение на доказателствената тежест и не установил твърденията си в исковата молба за нарушаване на правата и интересите му от служителите на жалбоподателя. Тежестта на доказване на истинността на обстоятелствата е на ищеца, а не на ответното дружество. Той не е ангажирал доказателства за установяване на неистинността на позорящите факти. Приетите в обжалваното решение обстоятелства като неверни и клеветнически са мнение, изразено съждение. Мнението не може да бъде вярно или невярно. Жалбоподателят се позовава на чл.39, ал.1 от Конституцията и на чл.10 от ЕКПРЧОС. Твърди, че вредите не са пряка и непосредствена последица от деянието на негови служители. Журналистите са изпълнили задълженията си добросъвестно да разпространят мнението за Ст.К., публична личност, който следва да търпи оценката на обществото за неговата публична дейност.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ответникът оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с иск по чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че ответникът „Б.Д.“ ЕАД е издател на вестник „Б.Д.“. В брой № 134 от 01.12.2011г. ответникът е публикувал на страница 12 материал, който под формата на коментар на събитие и на позоваване на неназовани източници са поднесени неверни, клеветнически и злепоставящи внушения по отношение на ищеца. Статия със заглавия „Двойка окалва болници и фармацевти“ и „Кой спъва модерното изследване на рак“ заема цялата 12 страница. В подзаглавие е записано „Борците Т.З. и С.К. имали връзка“. Публикувана е снимка на ищеца. Със статията се създава изключително негативна представа за ищеца чрез комбинация от няколко групи лъжи: относно интимния му живот, относно морала и относно професионализма и компетентността му. В самото начало на статията се казва, че „още се помнят свалките между синия народен избраник и най- хубавите репортерки“, наречен е „плейбой с вкус и претенции“. В следващия абзац ищецът е наречен „някогашен плейбой“. В следващия абзац се твърди, че ищецът „успява да извива ръцете на здравното министерство и здравната каса всеки път, щом някоя фармацевтична компания им плати да натопят конкуренцията“. Отбелязва се „като факт“, че първо протестират срещу едно, а после се извръщат на 180 градуса“. В следващия абзац е записано, че ищецът „постоянно всява паника сред пациентите като ги плашат, че дадено лекарство ще ги убие“. Следва клевета, че „хвърля недоказани клевети срещу компании с изграден имидж“. Централна тема на материала е, че „тандемът се забърка да пречи на въвеждането на модерно изследване от откриване на рак у нас“. Ищецът е оклеветен, че „хвърля бомбастични лъжи в медийното пространство“ и „всячески пакостя на инициативата“. В статията се правят недвусмислени намеци за корист: „ До къде ще стигне играта на К. и З., от която и двамата трупат дивиденти на гърба на болните хора?“ и „Безплатно ли са се заели с „мисията“ да оклепват фармацевтичните компании и авторитетни болници?“. Всички изброени цитати представляват неверни клеветни твърдения, станали достояние на неограничен кръг лица, предвид факта, че вестникът се разпространява в 122 000 тираж. Ответникът е разпространил клеветническо твърдение, че ищецът има извънбрачна връзка с Т.З., че е човек без морал, на когото не може да се разчита. Невярно е клеветническото твърдение, че е „загубил лекарските си права и не може да сложи една противогрипна ваксина като хората“. Критиките и несъгласията с действията на МЗ и НЗОК винаги е изразявал публично. Такъв е случаят с конкурс за „циклотрон“, изявлението по който е и непосредствената причина за публикацията във вестник „Б.Д.“. Несъгласието си с процедурата по избор на доставчик на циклотрон ищецът е изразил публично на пресконференция на 21.11.2011г., а на 22.11.2011г. е внесен сигнал до СГП. Това му действие не е топене на конкуренцията или изнудване, а публично изразяване на гражданска позиция, на което всеки има конституционно право. Правотата му се е потвърдила чрез спиране на процедурата. Ищецът твърди, че не е изрекъл клевета срещу компания с изграден имидж, както и че е клеветническо твърдението, че „всява паника сред пациентите“ и че някое лекарство ще ги убие. С разпространение на цитираната невярна информация ответникът уронва личното достойнство и дискредитира положението на ищеца в обществото. За него се създава превратно впечатление, че е несириозен човек-женкар, подлец, нестабилен, на който не може да се разчита, което уврежда не само отношенията в семейството, с приятелите му, но и вреди на работата му. Ищецът е принуден да отговаря на въпроси за „любовните си връзка“, да бъде обект на ирония и подозрение от приятели, близки и колеги. Това го поставя в състояние на потиснатост, униние и нежелание за работа. Причинява му проблеми със съня, прави го изнервен и избухлив, което допълнително влошава както личните му, така и професионалните му отношения. В семейството се е създало напрежение, променило се е отношението към него на съпругата, дъщеря му и майка му. Никой от вестника не е потърсил ищеца за мнението му преди или след въпросната публикация. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът оспорва иска. Поддържа, че твърдените в исковата молба обстоятелства като неверни и клеветнически са мнение, изразено чрез съждения. Мнението не може да бъде вярно или невярно. Ищецът не прави разлика между съждения и факти. Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно. Публикацията не е противоправно деяние. Ответникът се позовава на чл.39 от КРБ и чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от деянието на служители на вестник „Б.Д.“. Деянието на журналистите, събирали и проверявали информацията въз основа, на която е изготвена публикацията, не е виновно. Те са изпълнили добросъвестно задължението си да разпространят мнението за ищеца, публична личност, който следва да търпи оценката на обществото за неговата дейност.
По делото не се спори, че в бр.134/01.12.2011г. е публикувана процесната статия.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Е. е съпруга на ищеца и твърди, че през месец декември 2011г. е получила обаждане от приятели и близки, че в медиите в България е публикувана статия, отнасяща се до нейният съпруг и личните му отношения с жена, която е негов колега. Видяла е копие от статията няколко дни по- късно. На свидетелят е предявена статията, намираща се в кориците на делото и тя е потвърдила, че това е видяла. Тя е породила напрежение в отношенията с ищеца и е довела до стрес, отказ от негова страна да разговаря по тази тема и по други теми. Той е започнал да споменава, че иска да се откаже от това, с което се занимава. Това е наложило тя спешно да се върне в България. Ищецът е бил напрегнат, изключително негативно настроен, не му се е говорело с никой, отказвал е да коментира, да разговаря по тези теми. Свидетелят не живее в България. Приятелите им и колегите им са им съчувствали. Ищецът е бил доста стресиран и негативно настроен. Хората са повярвали на написаното, тъй като става въпрос за медия. Съпругът й не е губил лекарските си права.
Свидетелят Б. познава ищеца повече от десет години. Отношенията са им приятелски и работят заедно в Център за защита правата в здравеопазването и Сдружение за развитие на българското здравеопазване, на което Ст.К. е председател. Свидетелят познава семейството му, тъй като са семейни приятели. Неговата дейност е ежедневна активност към Центъра за защита правата на здравеопазването, той е водеща фигура. Ищецът се ползва с перфектно име и в обществото. През 2011г. е имало публикация във вестник. На свидетелят е предявена статията във вестник „Б.Д.“, намиращата се в кориците на делото. Той е заявил, че това е публикацията, за която говори. Статията се е отразила много зле на ищеца. Работата в центъра не му е вървяла. Събирали са се редовно и са работили в офиса както в Центъра, така и в сдружението. След статията са спрели срещите, а в сдружението вече не са се събирали. Ст.К. е бил много ядосан, изолирал се от тогава, искал е да напусне и двете сдружения, дълго са си говорели. Това е създало огромен проблем и е попречило на работата му. Имало е промяна в семейството му, съпругата му по повод на статията е дошла от чужбина и е станал сериозен семеен проблем. Отношенията между ищеца и Т.З. са били професионални, били са насочени към проблемите, с които се е занимавал центъра. Т. е била много молба, когато е излязла статията е била в предсмъртно състояние. Цялата статия е невярна. Не е вярно, че имат интимна връзка.
Свидетелят П. е работила през месец декември 2011г. във вътрешния отдел на вестник „Б.Д.“ като негов завеждащ. Статията й е била зададена да се разработи от екип журналисти от различни отдели, след като е излязла първата статия във вестник „Т.“ на 23.11.2011г. и тогава от ръководството са преценили, че трябва да се обърне повече внимание , тъй като Ст.К. е бил депутат и заместник министър и се е обърнал срещу въвеждането от държавата за лечение на рака. На свидетелят му е било възложено да провери част от информацията, която е била добавена към вестник „Т.“. Свидетелят е трябвало да провери информацията, че ищецът е изгубил лекарските си права, че си е позволявал да ухажва различни жени. Обадила се е на хора, които познава и е проверила в публичния регистър на Лекарския съюз, неговото име го е нямало. Обадила се е в Лекарския съюз и от там са й казали, че ще изготвят справка и са й казали, че не съществува в публичния регистър на Лекарския съюз. Това, че не фигурира в регистъра свидетелят не може да каже, дали ищецът е загубил лекарските си права. Проверила е информацията дали ищецът е плейбой като е звъннала на Е.А., която е управител на Апост, която е пациентска организация. Попитала я е дали е вярно, че ищецът й е предлагал да й подари обеци. Тя е казала, че това е вярно и свидетелят е приела, че той е плейбой. Свързала се е с хора, за да ги попита за дейността на Центъра. Те са и обяснили, че през 2000г., когато ищецът е бил заместник министър на здравеопазването е разпоредил да поръча определен брой инсулин от „Новонор диск“. По- късно през 2009г., когато не е бил част от управлението е имало протести именно от Центъра срещу закупуване на инсулин от същата фирма. Това е довело до този извод. Свидетелят се е обадила на хора в МЗ, но не е запознат с процедурата по закупуване на лекарства. Обадила се е на хора от дирекцията на високо ниво, не е искала да има достъп до документи във връзка със закупуването на инсулина. Говорила е с друг репортер от нашето издание. Тогава тя е била в друго издание и е била в протеста срещу този инсулин. Т.З. е заявила, че около 50 000 души са обречени, ако използват този медикамент. Изразът „хвърля недоказани клевети“ е взет от друг вестник. Заглавието на статиите се поставя от ръководството и от редакцията. Свидетелят не познава лично д-р К.. Не е разговаряла с него. Търсили са го, но не са разговаряли от изданието. Не е искала документ от Лекарския съюз дали ищецът е в регистъра или не. Проверила е сама в интернет. Не знае и няма спомени за кога става въпрос за обеците.
Свидетелят Б. през 2011г. е работила във вестник „Б.Д.“ и е била редактор. Чела е тази статия. Те не са написали, че д-р „К. има връзка с Т.З., не може да кажа конкретно име, тъй като са работили три отдела по тази статия. В този случай информацията е била проверявана обстойно около една седмица. Заглавието се поставя от ръководството на вестника. Попитала е колегите за това, че Т.З. всява паника сред пациентите за новото лечение на рак и методите. Колегите са й казали, че са провели разговори с хора на различно ниво, с политици и бивши политици. Получили са достатъчно доказателства за верността на това, което е написано. В агенция „Фокус“ е имало изказване на Т.З. по повод на въпросното лечение, за което тя е казала, че 50 000 души са поставени в риск. Д-р К. е бил посочен в текста, тъй като неговата пациентска организация защитава правата на онкоболните. Т.З. е била част от тази организация. Оставила е квалификацията на д-р К. като плейбой на база на това, което са й казали колегите. Като редактор свидетелят проверява верността на фактите. Като политически репортер тя познава д- р К. като министър и депутат й и е направило впечатление, че е на друга позиция. Във в. „Т.“ е излязла публикация по тази тема, която е провокирала техния интерес. На оперативка е било взето решение да се провери информацията и ако има нещо ново да се допълни. Имали са уверение, че колегите от вестник „Т.“ са си свършили работата. Издателят на в. „Т.“ издава и в. „Б.Д.“, поради което не са имали притеснения относно авторството, а не е имало опровержение и ищецът не е искал право на отговор от тях. Пред свидетеля никой не се е свързвал с него, но знае, че е бил потърсен, но не е бил намерен. Разследването за личния му живот е било част от портрета му. Трябва да има одобрена тема за журналистическо разследване. Тогава журналистът се среща с източници на информация. Смята са, че двама са достатъчни, но те работят с повече. Информацията се проверява докато не се засече от възможно най- много хора. Ако някой журналист каже, че друг му е подарил обеци, във всеки конкретен случай се проверява дали последният е плейбой, за да се публикува. Ако не публикуват нищо може да бъдат обвинени, че покриват нещата, че защитават другата страна, ако не проверят сигнала. Свидетелят не е имала документи, тъй като няма такова право.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
Районният съд е уважил частично предявения иск. В отхвърителната част решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е гаранционно обезпечителна, тъй като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да се причинили вредите- имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. С оглед характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД възложителят на работата, какъвто е издателя на вестника, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./.
Според наведените доводи във въззивната жалба въззивният съд следва да се произнесе по следното: относно доказателствената тежест на страните в процеса и дали изразите, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя представляват мнение.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже и установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Последиците от недоказването им се понася от нея, които се изразяват в отхвърляне или уважаване на иска. Така в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД е да докаже настъпилите за него имуществени и неимуществени вреди, както и че са в причинна връзка с твърдяното действие или бездействие, в случая изнесеното в публикуваната статия. В тежест на ответника е да докаже фактите , които е публикувал и че те съответстват на действителността, че са верни. Не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че в жест на ищеца да докаже неистинността на фактите, изнесени в статията. Следва да се посочи, че отрицателните факти не подлежат на доказване, поради което и не може да се вмени в тежест на ищеца да доказва такива. Поради изложеното в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи по категоричен и безспорен начин с допустими доказателствени средства, че изнесените от него факти в публикуваната статия са верни.
Съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на РБългария/КРБ/ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. Т.е. едно право се разпростира до там, където започват правата на друг правен субект. Записаната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание не се включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права/ В този смисъл р № 404/13.07.2010г. по гр.д. № 430/09г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Именно накърняването по този начин на доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 от Конституцията, така и с оглед ограничаващото правило на чл.39, ал.2 от Конституцията, с което правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо се право. Вярно е, че политически фигури, държавни органи и правителството могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво по-високо от това, на което са подложени частни лица. В случая ответникът по жалбата е известна в обществото личност с оглед на неговата обществена дейност като депутат и заместник министър на здравеопазването, за това и към него се проявява по- голям интерес от страна на средствата за осведомяване. Изложеното в статията от 01.12. 2011г. относно: „още се помнят свалките между синия народен избраник и най- хубавите репортерки“, „успява да извива ръце на здравното министерство и здравната каса всеки път щом някоя фармацевтична компания му плати да натопи конкуренцията“, „хвърля недоказани клевети срещу компании с изграден имидж“, „хвърля бомбастични лъжи в медийното пространство“ са факти, които подлежат на доказване. Тези изрази не съставляват мнение, оценъчно съждение или изразена негативна оценка, което да не представлява противоправно поведение, изключващо отговорността на издателя на печатното издание и да не подлежат на доказване като верни. Мнението като оценъчно съждение не може да бъде вярно или невярно. Статията отразява факти от действителността, което предполага тяхното случване. Затова в тежест на жалбоподателя, носещ отговорност за статията, е да докаже, че изнесените факти са верни. Ангажираните гласни доказателства не установяват категорично, че написаното я вярно. Въпреки твърденията на свидетелите, че добросъвестно са проверявали предоставената им информация, не може да се приеме за установено и вярно обстоятелството, че Ст.К. е плейбой, че извива ръцете на здравното министерство и НЗОК, че оклеветява компании с изграден имидж, както и че хвърлял бомбастични лъжи в медийното пространство, за „свалки“ с най- хубавите репортерки докато е бил народен представител. Фактът, че е предлагал на едно лице да му подари обеци, не води до извод, че Ст.К. е плейбой, че е имал извънбрачни връзки. Когато изнесените факти са неверни, издателят носи отговорност, доколкото се засяга неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация/ Р № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/11г., ГК, ІV г.о. на ВКС, Р № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/11г., ГК, І. Г.о. на ВКС/. Правото на мнение е заявено в Конституцията, но то не трябва да бъде упражнявано превратно като засяга честа и достойнството или цели да увреди доброто име на другиго. В процесната статия като изразено журналистическо мнение, а не факти от действителността, чиято достоверност подлежи на доказване, са употребени изразите „плейбой с вкус и претенции“ и „някогашен плейбой“. По отношение на тях има превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от КРБ, доколкото са употребени в отрицателен и злепоставящ смисъл. Те уронват престижа и доброто име на Ст.К.. Свободата на мнение е използвана за опозоряване на личността на ответника по жалбата, което влиза в ограничението на чл.39, ал.2 от КРБ.
Както чл.39 от КРБ позволява изразяване свободно на мнението- писмено или устно, но ал.2 на същата разпоредба го ограничава до правото на друг и недопуска накърняване на доброто му име, така и чл.10 от КЗПЧОС създава възможност за свободно изразяване на мнения, включително разпространяване на информация и идеи без намесата на държавата. Но нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободна преценка на фактите и възможността тя се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определя от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Това е от съществено значение доколкото Ст.К. е известна в обществото личност и публикуването на недостоверна информация относно него води до накърняване на авторитета й пред широк кръг от хора, читатели на вестника. От събраните свидетелски показания се установява, че в резултат на публикуваната статия ищецът е бил в стрес, негативно настроен, ядосан, не е искал да разговаря с никого и да коментира статията, искал е до напусне работата си в Центъра за защита правата в здравеопазването и Сдружението, в които е работил, странял е от хората. Публикуваното се е отразило негативно на неговата обществена дейност, както и в личния му живот по отношение на семейството му. Не се доказа в настоящия процес, че изнесените факти в статията от 01.12.2011г. са проверени с необходимата грижа за тяхната достоверност, поради което предявеният иск относно посочените факти е основателен и доказан.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Съдът като съобрази изложеното по- горе счита, че следва да присъди такова в размер на 1 500 лв. като то изцяло репарира причинените вреди.
Въззивният съд възприема изложеното в обжалваното решение и счита, че то следва да бъде потвърдено.
На ответника следва да се присъдят разноски само пред въззивния съд в размер на 300 лв., а тези пред СРС трябва да се поискат по реда на чл.248 от ГПК.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ :
|
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.11.2012г. на СРС, 25 състав, постановено по гр.д. № 58361/11г., с което е уважен иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК **********, гр.С., бул. „Ц. Ш.“ №** да заплати на С.Т.К., ЕГН **********,*** сумата 300 лв./триста лева/ разноски по делото пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.