РЕШЕНИЕ
гр.София, 06.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №6885 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 64373/ 2015 г. по описа на СРС, 90-ти състав ОСЪЖДА К.М.И. с ЕГН ********** и адрес:г***, ж.к.**********да заплати на Б.Й.М. с ЕГН ********** и адрес:г***, сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените от ответника М. болки и страдания от публичното му опозоряване и унижаване, накърняване честта и доброто му име в обществото, претърпени духовни страдания, преживян психически стрес от извършеното от ответника И. престъпление -клевета, чрез изнесени от нея неверни и опозоряващи данни, публично разпространени под формата на статия в печатно произведение, публикувана на 04.11.2010 г. във вестник „Монитор“, брой 3987, година XIII от 04.11.2010 г., стр. 1 и стр. 8. с думите: “хванаха пернишкия прокурор да краде и ток“ и „обвинителят започнал да заплашва служителите на ЧЕЗ“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.20 Юг. до окончателното изплащане на задължението ;ОТХВЪРЛЯ предявения иск в ЧАСТТА за размера от над 4 000 лв. до претендирания от 10 000 лв.;ОСЪЖДА К.М.И. с ЕГН ********** и адрес:г***, ж.к.**********да заплати на адвокат А.Ц.А.от АК-П. с адрес:гр.П.,ул.“********“ №**сумата от 332 лв. /триста тридесет и два лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА и изчислено съразмерно с уважената част от иска ;ОСЪЖДА Б.Й.М. с ЕГН ********** и адрес:г***, да заплати на К.М.И. с ЕГН ********** и адрес:г***, ж.к.********сумата от 498 лв./четиристотин деветдесет и осем лева/, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно с отхвърлената част от иска;ОСЪЖДА К.М.И. с ЕГН ********** и адрес:г***, ж.к.********да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща дължима държавна такса за образуване на делото, изчислена върху уважената част от иска, както и сумата от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното по делото решение е подадена въззивна жалба от ответника в производството , който обжалва решението на СРС в частта, с която е уважен предявения иск.
Жалбоподателят твърди, че искът е недопустим,тъй като срещу ответницата се предявява иск за неимущеиствени вреди за публикуване на статия във в-к „Монитор“ на 04.10.2015 г.,,а тя е била вече осъдена за претърпени от ищеца неимуществени вреди за същото деяние-публикуване на същата дата ,статия във в-к „Телеграф“.Съдът е нарушил принципът NON BIS IN IDEM ,забраната за повторно съдене при влязъл в сила съдебен акт.Отделно от това твърди,че искът не е основателен като излага пороци –неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт.
Моли съдът да отмени постановеното решение в обжалваната част ,алтернативно-да намали размера на обезщетението.Претендира разноски.
Ответникът по жалбата не депозира писмен отговор ,но в съдебно заседание оспорва жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, и в съответствие с правомощията си регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадени е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях по отношение на извършената преценка на събраните доказателства и на формираните въз основа на тях фактически и правни изводи .
За пълнота следва да се добави следното:
|
\ |
Установено е,че с присъда от 23.04.2013г. ,постановена по НЧХД №16914/2010г. по описа на Софийския районен съд ,К.М.И. е призната за виновва в това, че на 04.11.2010 г. в гр.София, в статия във в.“Монитор“ от 04.11.2010г. е приписала престъпления на ищеца Б.Й.М. с думите‘.“хванаха пернишкия прокурор да краде и ток...“ и „....обвинителят започнал да заплашва служителите на ЧЕЗ...“, като клеветата е била нанесена публично и разпространена чрез печатно произведение- престъпление по чл.148, ал.2, пр.1-во, вр. с ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.147, ал.1, пр.П-ро НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е била освободена от наказателна отговорност, и й е наложено административното наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. в полза на Държавата.
К. М.И. е призната за виновна и по нчхд 16 913/2010 г.на СРС-103 с-в за приписване на престъпление на ищеца със същите думи като това е разпространено публично ,в този случай във в-к „Телеграф“.По гражданските искове е осъдена да заплати за неимуществени вреди на ищеца сумата от 5 000 лв.
Ответницата е осъдена от наказателен съд за деликта.И за двата деликта се дължи обезщетение за вреди,поради което е неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на предявния иск пред първоинстанционния съд.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца-съобразно чл.300 ГПК.
Доказано е в производството пред СРС ,че ответницата е причинила неимуществени вреди на ищеца за две деяния ,признати с присъда за виновно извършени –публикация във в-к „Телеграф“ и публикация във в-к „Монитор“.За първото деяние,публично нанесена клевета и разпространена с печатно издание-в-к „Телеграф“ е осъдена за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.,а за второто деяние –клевета,разпространена с печатно издание в-к „Монитор“ няма присъдено обезщетение,същото се претендира пред първоинстанционния съд.От тези две деяния ищецът е претърпял неимуществени вреди.Тъй като деянията са извършени в един същи ден,изнасянето на позорните факти е станало едновременно,статиите са били почти идентични,то вредите ,които се търпят следва да се определят общо.
От разпитаните свидетели е установено,че от разпространяването на изнесените факти,ищецът е бил опозорен,накърнени са честта и достойнството му ,доброто име в обществото,а така също е изпитвал душевни страдания и стрес.Действително,следва да се има предвид,че границата на приемливата критика по отношение на държавни общстевени личности/ищецът е заместник-окръжен прокурор/ следва да е по-широка,но се прави разграничение между твърденията на журналистите,представляващи ценностни съждения ,които не подлежат на доказване и твръденията във връзка с изложени факти,приписващи престъпление,в случая клевета.В този смисъл е чл.10 от ЕКЗПЧ.
Категорично е установено ,че в резултат на оклеветяването ищецът се е самоизолирал от обществото и у него е създадено чувство за срам.Правилно съдът е приел,че не е налице претърпяна психическа травма ,а страдания от среден интензитет.За да присъди сумата 4 000 лв. съдът е взел предвид,че за претърпени неимуществени вреди по повод публикация от подобна статия в друг вестник ответницата е осъдена на сумата 5 000 лв. като по този начин е определен общ размер на обезщетяване на вредите 9 000 лв.За деянието ,извършено с публикацията във вестник „Монитор“ ще се дължи ½ от общия размер на обезщетението,или сумата от 4 500 лв.Тъй като въззивният съд не може да влошава положението на жалбоподателя,ако решението не е обжалвано от другата страна/чл.271 ал.1 ГПК /,то следва да се приеме,че дължимото обезщетение възлиза на 4 000 лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира,че не са налице сочените пороци на решението и поради съвпадане на крайните изводи то следва да се потвърди.
На възиваемата страна следва да се определи възнаграждение за процесуален представител на основание чл.38 ал.1 ЗА ,съобразно отхвърлената част на жалбата ,или сумата 321 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 64373/ 2015 г. по описа на СРС, 90-ти състав
ОСЪЖДА К.М.И. с ЕГН ********** и адрес:г***, ж.к.**********да заплати на адвокат А.Ц.А.от АК-П. с адрес:гр.П.,ул.“********“ №**сумата от 321 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред възивната инстанция, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи: на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.