Решение
№2478
гр. София, 15.12.2015 г. 00:00:00 ч. г.
Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. КОЛЕДЖИКОВА
Д. М.
при секретаря П. Х., като разгледа докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 3988 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1118 от 18.02.2015 г. по гр.д. № 15674/2013 Г. по описа на СГС, I ГО, 14 състав, [фирма], ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Д. В. А., ЕГН [ЕГН] сумата от 8 000 лв., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувана в брой 253 (703) на в-к „В. д.“ статия от 01.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 380 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация. С решението искът за размера над сумата от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Решението, в осъдителната му част, е обжалвано от [фирма] с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и трайно установената съдебна практика. Твърди се, че искът е недоказан, че е проведено пълно, задълбочено и всеобхватно журналистическо проучване. Сочи се, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост, поради което се прави искане за отмяна на съдебното решение в атакуваната му част и за постановяване на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло или се намали присъдения размера на обезщетението. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.
Пред САС нови доказателства не са ангажирани.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259 от ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 7 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, предявен от Д. В. А. срещу [фирма]. Излагат се твърдения, че ответникът, като издател на вестник „В. д.“, е публикувал в брой 253/2013 (703), Година III, на стр. 1 и 3 на печатното издание статия със заглавие „exclusive: Бодигард на Б. спи с министърка: Д. А. в секс афера с охранителя И. С.“. Сочи се, че в статията били изнесени редица неверни, обидни и клеветнически твърдения за ищцата, като посредством изданието невярната информация била разпространена сред неграничен кръг лица. От всичко това се релевират твърдения за претърпени болки и страдания, за които се претендира обезщетение в размер на 50 000 лева, които да репарират неимуществените вреди, претърпени от публикацията във вестника.
Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил предявеният иск с възражение, че статията е публикувана след задълбочено журналистическо разследване, поради което фактите в нея отговарят на обективната действителност. Цел на публикацията, според ответника, е единствено предоставяне на информация относно ищцата, която е публична личност и като такава е обект на интерес от страна на гражданите. С оглед на това, моли за отхвърляне на претенцията.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, а именно: виновно извършено противоправно деяние, от което са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалия. С оглед тези изводи, съдът е определил обезщетение в размер на 8 000 лв., което е счел за адекватна обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а се установява и от приложените по делото доказателства, че в брой 253 (703), година III, от 01.11.2013 г. на вестник „В. д.“ е публикувана статия, състояща се от стр. 1, с продължение на стр. 3, със заглавие „Бодигард на Б. спи с министърка“ и подзаглавие „Д. А. в секс афера с охранителя И. С.“. Статията е с анонимен автор, използващ псевдонима А. Б.. От съдържанието й се установява, че близо година и половина здравният министър от кабинета Б. - Д. А., поддържа интимна връзка с охранител на министър председателя, за която се изнасят подробности. В публикацията се посочва, че източник на информация е „пикантна клюка“ и „шушуканията в групата на ГЕРБ“.
Не е спорно още, че ответното дружество е издател на вестник „В. д.“, че материалът е подготвен от екип на вестника, както и, че ищцата е бивш министър на здравеопазването в 87-то правителство на Република България.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. М. и Я. З., поддържащи близки, приятелски отношения с ищцата. От показанията им се установява, че след като разбрали за публикацията във вестник „В. д.“ от 01.11.2013 г. и двамата свидетели се свързали с Д. А. по телефона. Ищцата била разстроена, плачела. На проведената лична среща със свидетелката М. А. изглеждала ужасно, гласът й треперел, плачела, била притеснена за това по какъв начин ще се отрази статията на отношенията й в семейството и сред колегите, на нея самата като професионалист и като обществено известна личност. Споделила, че се чувства омерзена, че изключително много се срамува, че е уплашена от това, че всички ще повярват на изнесените в статията неверни факти. За преживения емоционален срив споделя и другия разпитан по делото свидетел. По думите му, статията била повод ищцата да отложи семейно пътуване, което планирали заедно със семейството на свидетеля З., тъй като съпругът на ищцата отказал да се прибере у дома през онзи ден. Казвала, че всички колеги й се присмиват след прочетеното във вестника. На следващия ден, когато З. посетил А. в дома й, тя била в тежко състояние, с подпухнали очи, кръвното й било много ниско, не била спала. Синът й, който разбрал за статията от съученици, се бил затворил в стаята си и не се показал, майка й също. Свидетелите са категорични, че и до днес отношенията на ищцата със семейство и приятели не са същите. Когато се среща с близки, прави впечатление притеснението, което А. изпитва, особено когато срещата е на обществено място. След публикуването на статията отношенията й със съпруга й изключително се изострили. Той изобщо не желаел да разговаря с нея, като при събирания с приятели прави вмятания в тази насока.
Липсват доказателства откъде екипът на вестник „В. д.“ е събрал информацията за описаната статия, как и дали е била проверена тази информация.
При така изяснената фактическа обстановка, правните изводи на САС са следните:
Въззивната жалба е неоснователна.
Пред Софийски градски съд е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, предпоставките за уважаване на който са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице и 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причило вреда на ищеца. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответното дружество следва да са се осъществили елементите на деликтната отговорност от страна на автора на процесните публикациите, като предпоставка за осъществяване отговорността на издателя, като възложител на тази дейност.
Издателят на печатно издание отговаря за неимуществени вреди, причинени от авторите на статиите, публикувани в това издание, съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Отговорността произтича от качеството му на работодател, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът от които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудоводоговорни отношения или са свободно практикуващи журналисти. Ето защо, отговорността се определя в теорията, и практиката като „безвиновна” или още „гаранционно-обезпечителна”.
По делото безспорно установен е фактът, че процесната статия е била подготвена и издадена от екипа на вестник „В. д.”, чийто издател е [фирма], при което е налице първата предпоставка за уважаването на иска.
Данните по делото дават основание да се приеме, че е налице и втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно виновно и противоправно поведение на журналиста, автор на процесната статия. Добросъвестността в установената журналистическа практика изисква да се извършва проверка относно истинността на информацията, чрез използване на обективно съществуващите и възможни нейни източници. В хода на съдебното дирене ответникът – издател на вестника, носи доказателствената тежест за установяване верността на написаното, както и че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. В случая, не се събраха доказателства за осъществяване на визираните в публикацията факти, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените обстоятелства са неверни, имат клеветнически, злонамерен, злепоставящ характер и надхвърлят пределите, след които са засегнати конституционните ценности за доброто име, морала, честта, достойнството на ищцата. Изнесените данни, използваните глаголи като „жулел“ и позорящи изрази като „палава“, „развратна“, „мръсница”, „известна с разкрепостения си нрав“, имаща умения, „придобити в бурната й младост“, засягат лични, граждански и човешки права, накърняват авторитета на човек с политическа кариера. Не на последно място, статията е от естество да причини силни негативни емоции, както и срив в най-интимната сфера на ищцата – отношенията в семейството. Няма съмнение, че разпространяването по един публичен начин на невярната информация, че Д. А. поддържа интимни отношения с лице, различно от съпруга й, влияе негативно върху доброто й име, накърнява честта и унизява достойнството й.
Следователно, чрез разпространението на процесните факти, ответникът [фирма] (като възложител на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД) е извършил противоправно деяние, като презумпцията за вина (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) по никакъв начин не е оборена. Не са събрани и доказателства, сочещи към заплащане на обезщетение на увреденото лице, поради което искът е основателен, като единсветно спорен се явява размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Критерият не е абстрактен. Той почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Като отчита името на вестника, разпространило информацията (печатно издание с голям тираж), степента на критичност и осмиване в публикацията, от една страна и от друга, фактът, че към датата на публикацията ищцата е била бивш министър на здравеопазването (поради което значително по-лесно може да попадне във фокуса на общественото внимание), съдът намира, че справедлив размер на обезщетяване би била сумата от 8 000 лв. Макар държавната власт и нейните представители, с оглед на мястото, което заемат в публичното пространство, да могат да бъдат подлагани на обществена критика на значително по-високо ниво, от това, на което са подложени обикновените граждани, следва да бъде отчетен факта, че статията касае не прояви на А. в професионалната й дейност, а много интимен аспект от личния живот, като поставя под съмнение морала на ищцата. Начинът, по който ищцата субективно е понесла причинените й болка и страдание се доказва от събраните свидетелски показания, водещи съда до единствено възможният извод, че публикацията е предизвикала у А. срам, отчаяние, чувство за безизходица. Изнесената информацията се отразила негативно в отношенията в семейството и сред колегите, като според свидетелските показания А. била силно притеснена от това, че всички ще повярват на изнесените в статията неверни факти. За преживения емоционален срив може да се съди и по факта, че най-близките хора на ищцата отказвали да говорят с нея, като и до днес отношенията в семейството й не са същите.
Обезщетението следва да се присъди от датата на увреждането - т. е. датата на публикацията (01.11.2013 г.) до окончателното му изплащане. Източникът на задължението на прекия причинител е непозволеното увреждане, при което длъжникът - издател и възложител на работата на първия, изпада в забава с факта на увреждането, т. е. не е необходима покана, за настъпването на изискуемостта на вземането. Ето защо и лихвата за забава се дължи от деня на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).
По изложените съображения и при вземане предвид правнозначимите факти и обстоятелства по делото, САС, в решаващия си състав, намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението се явява справедлив и е от естество да компенсира неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на публикуваната невярна информация. Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на градския съд в обжалваното решение, налагат последното да бъде оставено в сила.
Страната, в полза на която е постановено решението, не е направила искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, САС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1118 от 18.02.2015 г. по гр.д. № 15674/2013 Г. по описа на СГС, I ГО, 14 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: