Решение
№ 54189 от 06.03.2017 град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І Гражданско отделение, 29 състав в публично заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Валентина Милованова разгледа докладваното от с ъ д и я М. гражданско дело № 1152 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. К. Г. против [фирма], с която е предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Ищцата твърди, че ответникът е издател на вестник „У.“, който е периодично издание, отпечатвано през...... Твърди, че в брой 41 на вестник „У.“ за периода от 17.10.2015 г. до 23.10.2015 г., на 10 страница била поместена статия със заглавие с големи удебелени букви: „Л. К. СИ КУПИ КАРАВАНА ЗА 80 000 ЛЕВА „, до което била поставена фотография на ищцата. Твърди, че в дясно от заглавието било поместено: „В. на „К.“ сбъдна мечтата си за „див лукс“ с пари от „А.з.Б.“. В статията се съдържали следните твърдения: „Враговете на Л. К. не пропуснаха да свържат покупката на луксозния кемпер за 80 000 лева със скорошните разкрития, че е лапнала 100 000 лева от фондация „А. з. Б.“. Според разсекретения скандален договор водещата на „К.“ и колежката й Г. Щ. усвояват пачките чрез собствената си фондация „Б., уж за да правят журналистически разследвания за това как се изразходват общински средства в 6 български общини.“, „...мнозина обаче третират шестцифрения стимул за Л. и Г. като класически рушвет, тъй като двете дами работят за частна национална телевизия...“, „...двете журналистки крадат от труда на колегите си, защото не те, а други журналисти правят разследвания. Те получавали за труда си 2000 лева, а останалата част от сумата прибирали Л. и Г. “. Твърди, че не е посочено името на автора на статията, поради което поддържа, че отговорност за написаното носи собственикът на вестника. Твърди, че след прочитане на статията била дълбоко засегната и унизена. Дискредитиращите и опозоряващи твърдения, съдържащи се в статия, уронили доброто й име, както и професионален авторитет, престижа и репутацията й, не само сред личните й и професионални познати и партньори, но и пред множество читатели на вестника. Публикуваните твърдения й причинявали и продължавали да й причиняват множество негативни преживявания, като и я подлагали на интензивен емоционален стрес. Изпитвала силно неудобство и срам във връзка с даване на обяснения за приписваното й незаконно и неморално поведение и оправдания за неистини, пред сътрудниците и бизнес партньорите й. Изнесените неистини се отразили крайно негативно и върху професионалния й авторитет. Неверните твърдения оказали крайно негативно влияние на репутацията й на професионалист, способен обективно, подготвено, законосъобразно и квалифицирано да изпълнява професионалните си и гражданските си задължения. Освен това, публикациите й причинили и силно притеснение относно влиянието на изказванията и последиците от тях върху взаимоотношенията й с Н.Б. груп АД. отношенията с колегите й, както и въобще на начина, по който я възприемали околните. Статията й причинила интензивно психическо натоварване, преживяла силен емоционален стрес и неудобство, негативна промяна на самооценката, разклащане самовъзприятието й и самочувствието й поради увеличилите се негативни оценки към личността й, както и изживяла силно притеснение за възприятието й в обществото. Определя, че конкретните изрази, причинили неимуществени вреди са:
„ че е лапнала 100 000 лева от фондация „А. з. Б. изразът е обиден.
„Според разсекретения скандален договор водещата на „К." и колежката й Г. Щ. усвояват пачките чрез собствената си фондация „Б.“, уж за да правят журналистически разследвания..." - изразът е клеветнически и неверен.
„...двете журналистки крадат от труда на колегите си" - изразът е клеветнически и неврен.
„... не те, а други журналисти правят разследвания. Те получавали за труда си 2000 лева, а останалата част от сумата прибирали Л. и Г.." - изразът е клеветнически и неверен.
Поддържа, че размерът на неимуществените вреди е 20000 лева и моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума ведно със законната лихва от датата на събитието- 17.10.2015 г.. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът [фирма] в отговора на исковата молба поддържа, че не е налице основание за ангажиране на отговорността му, тъй като използваните в публикацията изрази имат информативен и оценъчен характер и в тях не се съдържат клеветнически и обидни твърдения. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, че в брой 41 за периода от 17.10.2015-23.10.2015 г. на вестник „У.“ е публикувана статия със заглавие „Л. К. си купи каравана за 80000 лева“, както и че в съдържанието й се съдържат изразите, че е „лапнала 100 000 лева от фондация „А. з.Б.“, „Според разсекретения скандален договор водещата на „К." и колежката й Г. Щ. усвояват пачките чрез собствената си фондация „Б.“, уж за да правят журналистически разследвания...“, „...двете журналистки крадат от труда на колегите си“, и „... не те, а други журналисти правят разследвания. Те получавали за труда си 2000 лева, а останалата част от сумата прибирали Л. и Г..“.
Не е спорно, че издател на вестник „У.“ е ответното дружество.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н. А. А.. В показанията си свидетелката установява, че познава Л. К., освен като приятел и заявява, че в последната година и половина е главен редактор на предаването „К.“. Установява, че през м. септември 2015 г. преди старта на новия сезон на предаването, се появила статията във вестник „У.“ , което било голям шок за всички от екипа. Л. К. коментирала статията със свидетелката. Тя се сринала психически, затворила се. Свидетелката се притеснила в качеството си на главен редактор на предаването дали ще може да продължи предвид атаките, на които била подложена. Л. К. престанала да общува. Трябвало да обяснява дали е вярно написаното в статията, тъй като екипът от 20 човека очаквал да разбере това. Статията била препечатана и в други медии. Започнали да идват и да причакват журналисти с микрофони пред студиото, където се правело предаването с въпроси: „Л., взела ли си парите?“. „Л. върни парите, за какво изразходва парите“. Това бил труден, емоционален момент за Л. К.. Това продължило няколко месеца. Свидетелката заявява, че тъй като Л. била основно лице в Нова телевизия, не знаела дали ще може да се продължи новия сезон на предаването. Л. не можела да се концентрира. Постоянно й звънял телефона и постоянно я питали за тези пари от „А. з.Б.“. Ищцата се чувствала много зле, стресирана. Заявява, че Л. К. е човек, който има безупречен имидж в телевизионните среди. Установява, че това е бил най-трудния професионален момент за ищцата. След статията Л. се разсейвала много често.
Във връзка с установяване на верността на изложените в процесната статия твърдения са приети писмени доказателства. Установява се, че на 26.08.2015 г. Фондация „А.з.Б.“ е отпуснала на сдружение „Б.“, представлявана от П. Д. Г. сумата от 92460 лева, представляваща целево финансиране на предложен проект „Кметове на фокус: журналистически разследвания върху общински избори 2015 г.“.
От приетото по делото писмо изх. № 881/20.12.2016 г., изходящо от представител на Н. Б. Г. АД се установява, че между това дружество и фондация „Б.“ няма сключен договор с предмет „Журналистически разследвания на общинските избори през 2015 г.“. Такива разследвания били правени от дружеството самостоятелно и са ползвани само 2 камери и 2 оператори – технически услуги от сдружение Б. на бартер, срещу излъчване на финален надпис на сдружението, като журналистите работили по разследването са били служители на Н..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или служители, респ. изпълнители, на които са възложили работа. В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че процесната статия е публикувана по възлагане от ответника.
Следователно основателността на предявените искове е поставена в зависимост от това да се установи, че използването на процесните изрази в публикации представлява противоправно деяние, което е довело да накърняване на защитен от закона правен интерес или субективно право или е засегнал честта и достойнството на ищеца. Използваните в статията изрази могат да бъдат противоправни, ако накърняват правата и доброто име на ищцата, доколкото честта и достойнството на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред като субективно право от категорията на абсолютните права (чл. 32 от Конституцията на Република България). Следователно казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е противоправно деяние – обида (чл.146, ал.1 от НК). Противоправно деяние е и разгласяването на позорно обстоятелство и приписването на престъпление – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С тези деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
Използваните изрази „лапнала 100 000 лева от фондация „А. з.Б“, „Според разсекретения скандален договор водещата на „К." и колежката й Г. Щ. усвояват пачките чрез собствената си фондация „Б.“, уж за да правят журналистически разследвания...“, „...двете журналистки крадат от труда на колегите си“, и „... не те, а други журналисти правят разследвания. Те получавали за труда си 2000 лева, а останалата част от сумата прибирали Л. и Г..“ осъществяват признаците на клеветнически твърдения. Клеветническите твърдения по правило представляват разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Позорно обстоятелство е конкретен неистински факт, който или дава конкретна информация за определени негативни прояви на личността или са илюстрация за определени негативни последици от поведението му. Правно значение на приписаните неистински обстоятелства има обаче, ако те са обективно позорни. На първо място, в тежест на ответника е било да установи верността на изложеното в процесната статия, а именно, че ищцата е получила сумата от 100000 лева от фондация „А.з.Б.“, че фондация „Б.“ е собственост на Л. К. и Г. Щ., че са получили пари от разследвания, направени от други журналисти. От събраните по делото доказателства не се установява верността на изложените в статията факти. По делото е представен договор, сключен от фондация Б. и фондация „А.з.Б“. Като представител на Б. е посочен П. Д. Г. – Председател на Управителния съвет. Не са ангажирани доказателства по делото, че Л. К. има участие в посочената фондация, както и не са ангажирани доказателства, че сумата е постъпила по сметка на фондацията, а оттам да е усвоена от ищцата. Не се установява също така, да са извършвани журналистически разследвания в изпълнение на този договор, както и да са използвани други журналисти за журналистически разследвания. Следователно изнесените в процесната статия факти са неверни.
На следващо място, за да е налице клеветническо твърдение, то следва да е позорно. В конкретния случай, в процесната статия е посочено, че получените от Л. К. суми са „лапнати от нея чрез собствената й фондация като е откраднат труда на колегите й“. Приписаните неверни обстоятелства са позорни, доколкото е позорно да „се усвояват пачките чрез собствената си фондация „Б.“, уж за да правят журналистически разследвания...“, както и да „краде от труда на колегите си“. Подобно поведение е обективно неприемливо от обществото, поради което и по делото се установява, че е налице противоправно деяние, за което отговорност носи издадетелят на статията, в качеството му на възложител по смисъла на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че изложеното в процесната статия се е отразило негативно психическото състояние на ищцата. Тя се затворила, престанала да общува, не можела да се концентрира, като това нейно състояние продължило няколко месеца. С оглед спецификата на работата й на журналист – водещ на предаване, както и обстоятелството, че изложените в статията позорни обстоятелства са застрашили продължаване на предаването, на което тя е лице, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 10000 лева, като искът следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 20000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 400 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски районен съд, 29 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите „Н.М. Г.“ АД, ЕИК –[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Л. К. Г., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [улица], ет. сумата от 10000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изразите: „лапнала 100 000 лева от ф „А.за Б.“, „Според разсекретения скандален договор водещата на „К." и колежката й Г. Щ. усвояват пачките чрез собствената си фондация „Б.“, уж за да правят журналистически разследвания...“, „...двете журналистки крадат от труда на колегите си“, и „... не те, а други журналисти правят разследвания. Те получавали за труда си 2000 лева, а останалата част от сумата прибирали Л. и Г..“, използвани в статия със заглавие „Л. К. си купи каравана за 80000 лева“, публикувана в брой 41 за периода от 17.10.2015-23.10.2015 г. на вестник „У.“, издаван от [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума от 17.10.2015 г. – датата на публикуване на процесната статия до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявения иск за разликата над сумата от 10000 лева до предявения размер от 20000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Н.М. Г.“ АД, ЕИК –[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Л. К. Г., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [улица], ет. сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски градски съд.