Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 15.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав
в публичното заседание на девети април
през две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Н.С. сложи за разглеждане
докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 729 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № І-33-38 от 28.06.2012 г., постановено от СРС, І ГК, 33-ти състав по гр.д.№ 18295 по описа за 2011 г. е уважен частично, предявеният от А.И.П. срещу „Т.М.” ЕООД иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдения в публикация във в-к”Т.”, бр.16/21, година ІІ, 21-29 април 2011 г. на с.9 в публикуваната статия „Скандално! Срещата на Д. с Т.-М.” като препратка към статията е на заглавната страница на вестника с текст „Д. гази закона с Трактора”. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4 000 лв. като изрично е цитирал текста на статията, който е приел, че засяга ищеца и от който се претендират вредите. Сумата е присъдена ведно със законната лихва от 21.04.2011 г. до окончателното изплащане, както и в тежест на ответника са възложени разноските по делото в размер на 160 лв. За разликата над присъдената сума от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 23 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че с оглед събраните доказателства е налице хипотезата на чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД – в цитираната статия се съдържали посочените в исковата молба твърдения. От представения от ищеца трудов договор № 017 от 01.09.2009 г./л.33 по делото/ се установявало, че ищецът е назначен на длъжността „Изпълнителен директор на организация с нестопанска цел” с място на извършване на работата Съюз за стопанска инициатива /ССИ/. Срокът на договора бил неопределен, считано от 01.09.2009 г. Представена била и длъжностна характеристика, както и справка на ТД на НАП, гр.С., за регистриране на трудовия договор /л.51 и 52 по делото/. Въз основа на разпита на свидетелите СРС приел, че ищецът бил обиден по повод на процесната публикация. Налице било виновно поведение на автора на статията във връзка с публикуването в изданието на възложителя на посочената статия, в която се твърдяло, че ищеца не заема посочената длъжност като по този начин бил въвел в заблуждение представителите на държавните институции и бизнеса, за обстоятелства за които не били налице доказателства, че са верни. Налице били и вреди, както и причинно-следствена връзка с деянието. От показанията на свидетелите се установявало, че ищецът бил обиден на изданията, тъй като били публикували неверни твърдения. Размерът на обезщетението СРС е определил като се е позовал на чл.52 ЗЗД- по справедливост. А за да отхвърли иска за разликата до 23 000 лв. е приел, че не били представени доказателства за наличие на вреди в по-голям интензитет, както и че в обществото е създадена от ответника негативна представа за личността на ищец за от процесния деликт.
Подадена е въззивна жалба от “Т.М.” ЕООД, ответник в производството пред СРС. Решението се обжалва в частта, в която предявеният иск е уважен като основателен, както и в частта за разноските по делото. Въззивникът излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС. Признава, че СРС правилно е очертал предмета на спора, но бил направил погрешен анализ на делото от фактическа страна, както и на събраните по делото доказателства, както и оценката която извършил на претендираните неимуществени вреди. СРС приел наличие на претърпени от ищеца неимуществени вреди единствено и само въз основа на събраните по делото гласни доказателства. Счита, че показанията на свидетелите били схематични, непоследователни и повърхностни. Сочи, че показанията на свидетеля У. в голямата си част противоречали на житейската логика и представлявали пълна глупост. Сочи, че свидетелите У. и Ж. нямали спомен за публикацията, а свидетелят У. бил заявил, че си е спомнил след разговор с процесуалния представител на ищеца. СРС бил цитирал в мотивите си несъществената част от показанията на св.Ж.. Същественото било, че свидетелката заявила, че след като научил за статията и изнесеното в нея, ищецът бил махнал с ръка и влязъл в кабината си. От тази реакция на ищеца можело да се съди за липсата на каквото и да било съществено отражение на написаното върху емоционално-психическото му състояние и второ за това, че ако такава била неговата реакция, напълно неверни били твърденията на този свидетел за това, че ищецът бил обиден. Тази реакция на ищеца сочела на пълно безразличие, т.е. ищецът не се бил почувствал засегнат от процесната статия и изнесените в нея факти. Ето защо следвало да се приеме, че с написаното на ищеца не били причинени никакви вреди. Обществено известно било кой е ищецът и какви дела се водят срещу него. Следвало да се вземе предвид, че разпитаните свидетели били в служебно подчинение на ищеца. Счита, че СРС неправилно бил оценил размера на нематериални вреди.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решение № І-33-38 от 28.06.2012 г., постановено от СРС, І ГК, 33-ти състав по гр.д.№ 18295 по описа за 2011 г. в обжалваната част и да постанови друго, с което искът се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.И.П., ищец пред СРС, е бил уведомен за така подадената жалба на 04.12.2012 г. и не е депозирал отговор по въззивната жалба. В хода по същество пълномощникът на въззиваемия/ищец пред СРС/-адв.С. излага становище за допустимост, но по същество за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на тезата на въззивника.Счита, че доказването на претърпените неимуществени вреди е допустимо със свидетелски показания. Разноски не се претендират.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 01.10.2012 г и е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 12.10.2012 г.
Налице е правен интерес на въззивника /ответник пред първата съдебна инстанция/ за обжалване на решението на СРС, в обжалваната част.
Следователно, въззивната жалба е допустима:
В частта, в която искът е отхвърлен, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди с твърдение, че в публикуваната в брой 16/21/, година ІІ, 21-29 април 2011 г. на вестник “Т.”, с.9 статия със заглавие “Скандално!Срещата на Д. с Т.-М.”, препратката към която е изведена на челно място в заглавната /първа/ страница на същия брой с текст “Д. гази закона с Трактора”, се съдържат неверни и позорни за него обстоятелства- че ищецът не е легитимен изпълнителен директор на споменатото в статията сруджение –Съюз за стопанска инициатива /ССИ/, а се представя за такъв пред обществото, държавни институции и лица на бизнеса. Счита, че приписаните му деяния могат да се квалифицират като измама- създаване на заблуждение с користна цел, при което деецът се представя като длъжностно лице. Сочи се, че е легитимен изпълнителен директор на ССИ. Твърди се, че публично разпространените чрез печатната М. неистини и позорни за ищеца обстоятелства, му причиняват значителни неимуществени вреди, тъй като му създават неудобства, както и опасения, че тези клеветнически твърдения могат, в известна степен, да създадат в обществото невярна и негативна представа за неговата личност. Иецът оценява тези вреди в размер на 23 000 лв.Счита, че след като материалът не е подписан отговорност носи ответното дружество като издател на вестника.
Видно от съдържащите се по делото данни ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.
Не се спори по делото, че въпросния материал е публикуван. Това не само е безспорно, но и се установява от представения с исковата молба брой 16/21/, година ІІ, 21-29 април 2011 г. на вестник “Т.”. Видно от с.9 на същия материалът е озаглавен “Нелегитимният директор на ССИ А.П. обикаля страната и дава акъл, а прокуратурата си трае”.
Не се спори, че издател на вестник “Т.” е ответното дружество. Това не само е безспорно, но и се установява от издателското каре на с.8 от делото /пред СРС/.
Отговорността в случая възниква на основание чл.49 ЗЗД. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна, т.е. тя не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, така и в ППВС № 7 от 1958 г., което не е загубило действия и към настоящия момент.
Действително, в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена - връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е противоправно, като доказателствената тежест също е отново за ищеца.
Представените от ищеца писмени доказателства оповергават изложеното в горецитирания материал, че А.П. не е изпълнителен директор на ССИ за процесния период- трудов договор № 017 от 01.09.2009 г./л.33 по делото/ за назначаване на ищеца на длъжността „Изпълнителен директор на организация с нестопанска цел” с място на извършване на работата Съюз за стопанска инициатива /ССИ/, като срока на договора е за неопределено време, считано от 01.09.2009 г.; представена е и длъжностна характеристика, както и справка на ТД на НАП, гр.С., за регистриране на трудовия договор /л.51 и 52 по делото/.
Следователно, доказа се твърдяното в ИМ, че изнесените в процесния материал данни са неверни.
Доказването на претърпените неимуществени вреди е установено с допустими по смисъла на ГПК доказателства-изслушване на свидетелски показания. В този смисъл неоснователен е довода на въззивника за допуснато от СРС нарушение. Емоционалното състояние на ищеца в резултат на публикуването на материала е установено от разпитаните на негова страна свидетели- видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на 01.06.2012 г. при разпита си свидетелят У. е заявил, че си спомня за публикацията- „факт е че съм го чел”. Същата се изразявала в това, че „П. е изкаран лъжец за това, че е изпълнителен директор в ССИ”. В същото съдебно заседание свидетелката Ж.-Б. е заявила: „Той /ищеца/ беше обиден, беше под достойнството му да се коментира тази тема…А.П. се почувства засегнат. Аз видях човек в ситуация на обида и реагира като каза- „Как може да се говори такова нещо, вие знаете аз какъв съм”.
Съдът приема, че свидетелските показания са обективни и почиват на лични впечатления на свидетелите. Не се установи свидетелите да са заинтересовани от изхода на спора.
Ответникът се е отказал от допуснатите му свидетелски показания, поради което обстоятелствата установени от показанията на разпитаните на страната на ищеца свидетели, не са оборени, виж процесуалното поведение на ответника в публичното съдебно заседание, състояло се на 01.06.2012 г.
Обстоятелството, че ищеца не е „притеснителен човек”, както го е нарекла свидетелката Ж.-Б., не означава, че той не е бил засегнат емоционално от публикацията на тези неверни данни по отношение на неговия статус в обществото. Може да е махнал с ръка, както се твърди от свидетелката, но това махане може да означава „какво да се прави”. Основателен е довода на адв.С., че не само човек с лабилен характер може да се почувства некомфортно от груба клевета, тиражирана във вестник с национално разпространение. Де факто с публикацията се оспорват правата на ищеца като изпълнителен директор на ССИ като се твърди, че А.П. се представя за такова длъжностно лице каквото качество не притежава.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.При определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на конкретните обстоятелства по делото.
Следователно, въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, което в случая въззивния съдприема, че е сторено от СРС.
Трябва да се има предвид, че при претендиран размер на иска от 23 000 лв. СРС е присъдил 4 000 лв., т.е. обезщетението не се явява прекомерно.
За пълнота на изложението ще посочим, че според въззивната инстанция се установява, че в резултат на публикацията в обществото се е създала невярна и негативна представа за личността на ищеца от процесния деликт- видно от показанията на св.У. последният е променил мнението си за ищеца в резултат на тази публикация: „Аз лично харесвах идеите, които изкарваше А.П..Специално за банките и другите области за управление на страната. Когато прочетох, че е лъжец като изп.директор, това ми повлия, както бях решил да гласувам за него, се отказах.Ако човек лъже за тези неща, не може да му се има доверие за по-големи неща.”
След като се доказаха предпоставките на чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, обжалваното решение се явява правилно в частта, в която претенцията е уважена.
Налага се извода , че решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на въззивното производство на въззивника разноски не се следват и такива не му се присъждат.
Разноски на въззиваемата страна също не се присъждат, защото не се претендират и такива не са сторени.
По обжалването:
На основание чл.280 ал.2 ГПК, с оглед материален интерес настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-33-38 от 28.06.2012 г., постановено от СРС, І ГК, 33-ти състав по гр.д.№ 18295 по описа за 2011 г., в частта, в която е уважен, предявеният от А.И.П. срещу „Т.М.” ЕООД иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдения в публикация във в-к”Т.”, бр.16/21, година ІІ, 21-29 април 2011 г. на с.9 в публикуваната статия „Скандално! Срещата на Д. с Т.-М.” като препратка към статията е на заглавната страница на вестника с текст „Д. гази закона с Трактора” и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва от 21.04.2011 г. до окончателното изплащане, както и в тежест на ответника са възложени разноските по делото в размер на 160 лв.
В останалата част решението на СРС е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.2 ГПК.