Р Е Ш Е Н И Е
№…….....................
гр. София, 31.03.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на двадесет и трети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при секретаря К.Л., като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11220 по описа за 2016г. на СГрС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 28.04.2016г. по гр.д.№ 13071 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 35-ти състав Н.М.Г.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на К.Д.К., ЕГН********** на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 7500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 13.03.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от публикации във вестник „В.Д.” бр. 262/1008/12.11.2014г., издаван от ответника,както и 900лв. разноски по делото, като иска за горницата над 7500лв. до предявения размер от 15 000лв. и лихва върху тази горница е отхвърлен като неоснователен. СРС е приел, че твърденията „ министър поп люби вицепремиер”, „бил гадже с вицепремиера З.”, „имали връзка, която била трудна за поддържане”, „Е.З. паднала в капана на К.” били неверни и позорни, а мненията „истински ненаситник на женски прелести”, „похотлива натура”, „ животинско поведение” били обидни, процесната публикация съдържала негативна оценка за личността на ищеца, поради което и доколкото било установено претърпяването на вреди от същата, то справедливото обезщетение било 7500лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 1112520/20.07.2016г. на Н.М.Г.”АД, ЕИК *******-ответник по исковете в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото не е установено деликтно поведение, за което да носи отговорност, било проведено пълно журналистическо проучване при спазване на правилата в бранша, ползвани били независими източници на информация, неправилно били кредитирани събрани гласни доказателствена, доколкото свидетелите били заинтересовани от изхода на делото, а и размер на обезщетението бил прекомерен, не съответствал на социално-икономическите условия в страната. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претендираните от въззиваемия разноски за адвокат.
Въззиваемият-ищец по исковете- К.Д.К., ЕГН********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд било правилно. Събраните доказателства установявали деликт, за обезщетяване на вреди от който отговорност носел ответника като собственик на печатното издание, размерът на присъденото обезщетение било справедливо. Свидетелските показания били дадени от най-близкия кръг хора на ищеца, защото те били възприели страданията на ищеца и житейски оправдано било точно те да са възприели лично състоянието на ищеца, не били опровергани техните показания и правилно били кредитирани от районния съд. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 3872/13.03.2015г. на К.Д.К., ЕГН********** срещу Н.М.Г.”АД, ЕИК *******, с която е поискал от съда на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 15000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 13.03.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от публикации във вестник „В.Д.” бр. 262/1008/12.11.2014г. в статия с автор М.Б. със заглавие на стр. 1 „Министър поп любил вицепремиер” и подзаглавие „К.К. имал афера с Е.З. от правителството на „Б.” ”, към която имало и фотография на ищеца в облекло на иподякон и фотография на Е.З. и на стр. 6 със заглавие „Защо К.К. избра кръста пред жените?” и подзаглавие „Секс символът на кабинета „Р.” бил гадже с вицепремиера Е.З.. Посочил е, че в тази статия за ищеца били използвани изрази и определения, както следва: „похотлива натура”; „животинско поведение”; които били обидни, а твърденията за интимна връзка с омъжена жена, която е действащ висш политик били неверни и позорящи, заглавието и подзаглавието били неверни и клевети, описанието му като човек, който „поставя капани”, притежава „безмилостен мъжки чар”, „истински ненаситник на женски прелести”, „с първични инстинкти”, приписването на връзка с министър З., на която бил изневерил с поне 5 жени докато й се кълнял във вярност накърнявало доброто му име и го злепоставяло. Посочил е, че в периода 12.03.2013г. до 28.05.2013г. бил служебен министър на транспорта в правителството на г-н М. Р., бил на ръководни позиции в У.Е.Б. Е.”ЕАД, председател на СД на П.В.”АД, Председател на СД на „Л.Б.”АД, публикациите в голям тираж в цялата страна уронили честта и достойнството му, засегнали религиозните му чувства и поставили под съмнение истинските мотиви да участва в дейността на БПЦ, създали негативна представа за морала му, причинили му емоционален и психически дискомфорт, справедливия размер на обезщетението на претърпените вреди бил 15000лв. Претендирал е разноски.
Ответникът - Н.М.Г.”АД, ЕИК *******, в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че информацията в публикацията е от независими източници, статията е резултат от добросъвестно журналистическо проучване, коректна е и отговаря на истината. Претендирал е разноски.
С определение от 20.01.2016г. районният съд е изготвил проекто-доклад по делото, разпределил е доказателствената тежест на страните по делото, като в първо о.с.з. проекто-доклад е обявен за окончателен.
По делото не се спори, а и от приетия по делото неоспорен от страните вестник „В.Д.” бр. 262/1008/12.11.2014г. се установява, че на първа страница на този брой от вестника е публикувано заглавие „Министър поп любил вицепремиер” и подзаглавие „К.К. имал афера с Е.З. от правителството „Б.” ”, към която има фотография на ищеца в облекло на дякон и фотография на Е.З. с препратка че статия на е на стр. 6, като на стр. 6 е публикувана статия с автор М.Б. със заглавие „Защо К.К. избра кръста пред жените?” и подзаглавие „Секс символът на кабинета „Р.” бил гадже с вицепремиера Е.З.” и „катарзисът на един бивш министър”, в която е посочено, че ищецът е с „похотлива натура”, „животинско поведение”; имал интимна връзка с министър З., „поставя капани”, притежава „безмилостен мъжки чар”, „истински ненаситник на женски прелести” „скъсал с първични инстинкти”, „с връзка с министър З., на която бил изневерил с поне 5 жени, докато й се кълнял във вярност”, че раздялата с министър З. довела до катарзис за бившия шеф на У. Е. и министър в кабинета Р., започнал усърдно да чете библейски текстове, да ходи на църква минимум веднъж седмично, постил и се изповядва и оттам започнал пътя му към храма и станал иподякон. Прието е неоспорено от страните извлечение от електронния вариант на вестник „В.Д.” от което се установява че статията е публикувана и в електронния вариант на вестника.
Разпитан по делото св. Д.Д. е заявила, че е майка на ищеца, семейството им било християнско с морални ценности, ищецът бил много отговорен, много зает и затова им се обаждал по телефона, в едни момент спрял да се обажда, свидетелят разбрала за статията във вестника от етърва си, прочела я в интернет, защото не успяла да намери вестника, в нея били написани неверни неща, първите дни след статията ищецът не й вдигал телефона след това разговаряла с него, ищецът бил травмиран, разстроен, тежко преживял случилото се, имал приятелка тогава, с която живеели заедно и публикацията се отразила на връзката им, ищецът преживявал 6 месеца случилото се, нямал спокоен сън, , написаното не било истина и било позорно, целият Ямбол разбрал за статията, хората се отдръпнали от тях.
Разпитана по делото св. М.М. е заявила, че е познава ищеца от 4 години, била негов ПР и заедно коментирали участията му в медиите, запознала се със статията в електронното й издание същата вечер, в която била публикувана, на другия ден я коментирали с ищеца, когато вече била и в печатното издание на вестника. Заявила е, че ищецът бил изключително разстроен, не се чувствал добре и си тръгнал по-рано от офиса, 2 седмици не искал да комуникира с никого, затворил се вкъщи, колегите в офиса коментирали статията подигравателно с реплика „зали това е вярно за шефа”, спрял да получава покани от посланика на Мароко, от Търговската камара на Казахстан, от Президентството, като тази реакция продължила агресивно за около 1-2 месеца, но продължавала и в момента, статията все още била достъпна в електронното издание на вестника и коментарите за ищеца към нея били отрицателни. Към момента на статията ищецът имал сериозна връзка, имал изключително положителна репутация, работел в авиокомпания „У.Е.”, управител на „Ф.Е.”, бил министър в служебно правителство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е да установи отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД, а именно противоправно поведение на трето лице, на което ответникът е възложил работа, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца, обстоятелства, които да обосноват извод, че справедливо обезщетение да вреди е в размер на процесна сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Ответник при така депозиран отговор следва да докаже по делото, че публикувана информация е била вярна, че е била проверена в съответствие с изисквания.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално уредена от законодателя гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се носи от възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на извършване на определена възложена работа. Отговорност за вреди от изнесена от журналист информация, е основание за ангажиране отговорността на издателя по реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността се носи от издателя на печатното издание, както при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен такъв. Издателят на печатното издание носи отговорност за верността на написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите, след които вече засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на други граждани. (В този смисъл Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№ 1640/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. Те могат да доведат до ангажиране на отговорността на автора им, съответно на издателя по реда на чл. 49 от ЗЗД, ако не се установи, че са верни. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност – те могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от ЗЗД, само ако представляват обида. (В този смисъл Решение № 85/23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона. Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни доказване както конкретно поведение на ІІІ-то лице, на което ответник е възложил работа, противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че поведението на това ІІІ-то лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата. Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е противоправно, като деецът може да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна отговорност, които се носят наред с гражданската такава. Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и правнозначими негови интереси.
В случая Софийски районен съд е приел, че деликтното поведение, за което отговорност носи ответника е публикацията в частта за изявленията: „ министър поп люби вицепремиер”, „бил гадже с вицепремиера З.”, „имали връзка, която била трудна за поддържане”, „Е.З. паднала в капана на К.” „истински ненаситник на женски прелести”, „похотлива натура”, „ животинско поведение”. Решението на СРС е обжалвано само в тази част, в която е прието че това поведение е деликтно и от него са произтекли вреди за ищеца, поради което и само в тази част въззивната инстанция може да извърши проверка на правилността на решението на районния съд. Оплакванията в жалбата са насочени само към неправилни изводи на СРС в частта дали е проведено пълно журналистическо проучване на изнесените факти, дали са претърпени вреди и размер на обезщетението, поради което и само в тази част въззивния съд може да извърши проверка на правилността на решението. С жалбата не се въвеждат оплаквания в изводите на СРС за това, че информацията и оценките са съответно невярна и злепоставяща, обидни.
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по делото и неоспорени страните доказателства, по делото е установено, че ответникът към 12.11.2014г. , а и към момента е издател на вестник ”В.Д.”, в бр. 262/1008/12.11.2014г. на който е публикувана статия с автор М.Б. за ищеца, в която се съдържат изявленията: „министър поп люби вицепремиер”, „бил гадже с вицепремиера З.”, „имали връзка, която била трудна за поддържане”, „Е.З. паднала в капана на К.”, „истински ненаситник на женски прелести”, „похотлива натура”, „животинско поведение”.
Съдът приема, че публикацията в тази част съдържа твърдения за факти от действителността-връзка с министър З., трудна за поддържане, министър паднал в капана на ищеца, както и мнение за личността на ищеца- „похотлива натура”, „ненаситник на женски прелести” и „животинско поведение” съдържащи оценка.
Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за верността на изнесените факти, нито че оповестяването им е резултат от добросъвестна проверка, като съобрази и че такъв извод не може да се направи и от самата публикация и снимките към нея, то по делото не е установено, че изнесената информация е вярна. Действително, от ответника не може да се очаква при условия на пълно и главно доказване да установи по делото това поведение на ищеца. Същото не е в рамките на възможностите му включително и поради обстоятелството, че се касае за поведение, за установяване на което са нужни време, достъп до информация, до документи, специални знания и т.н. В тежест на ответника, обаче, съдът приема, че е било да ангажира доказателства по делото, от които да може да се изведе извод, че изявленията в публикацията не са голословни, а са подкрепени с информация, предоставена от компетентни органи или с други доказателства в тази насока. Доколкото такива доказателства по делото не са ангажирани, независимо от дадените указания, то съдът приема, че по делото е установено, че изнесената в публикацията информация не е вярна. Доколкото с въззивната жалба не се навеждат оплаквания срещу решението на СРС в частта, в която е прието, че тези факти са злепоставящи , то съдът приема, че по делото е установено виновно противоправно поведение на журналиста, поради което и отговорността на издателя на печатното издание може да се ангажира реда на чл. 49 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 269 от ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд. Въззивният съд може да приеме фактическа обстановка различна от възпирета от районния съд само в хипотеза, в която има конкретно оплакване във въззивната жалба, че определен факт, който е релевантен по делото, е погрешно установено от първоинстанционния съд и което е довело до необсонваност на решението. (В този смисъл т. 3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГТК на ВКС). В конкретиня случай въззивникът не е навел оплаквания срещу решението на СРС в частта, в която е пирето че тази информация е злепоставяща, поради което и въззивната инстнация не разполага с правомощие да обсъжда това обстоятелство. По същите съображения съдът пирема, ч в настоящо производство не може да се провери установеното обстоятелство от СРС, че дадените оценки за личността на ищеца съдържат негативна оценка и са обидни. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че „похотлив” означава изпълнен с похот, сластолюбив , развратен порочен, а „животински“ означава неконтролиран от съзнанието, груб, като е синоним на похотлив. В същият смисъл и в контекста на цялата статия е и дадената оценка „ненаситник на женски прелести”.
При така установеното и като съобрази пределите на проверката на въззивния съд на правилността на решението, ограничени от оплакванията в жалбата, съдът приема, че публикация в случая обективира твърдения за злепоставящи ищеца факти и обидни оценки, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че с разпространяването й е проведено противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за което отговорност носи и ответника-юридическо лице като издател на вестника.
Съдът приема, че по делото е установено от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като неопровергани и резултат от личните впечатления на свидетелите, логични и последователни, че ищец е претърпял вреди от така проведеното поведение от ответника. Действително, свидетелите са близки на ищеца, но показанията им не са опровергани по делото, поради което и няма основание да не се кредитират.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че по делото се установи, че в резултат на публикацията ищецът е преживял негативни емоции, изразяващи се в затваряне в себе си, отказ да напуска дома си за 2 седмици, безсъние за около 6 месеца, бил е изолиран от професионалните среди интензивно за около 1-2 месеца, но и по-късно, бил е притеснен и разстроен, отказвал е да разговаря с майка си, изпитвал е срам, негативно отражение имало и върху връзката му с партньорката му. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетелите, а и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. При така установеното съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 5000лв. При определянето на този размер съдът съобрази общественото положение на ищеца, както и обстоятелството, че в случая се касае за вреди, настъпили от накърняване на блага, чиято значимост е преценена от законодателя като висше благо, закрепено като такова в Конституцията на Република България, достигането на публикцаията до широк кръг от хора. Съдът съобрази и спецификата на оценките и изнесените факти, както и реализация на ищеца в професионалната му дейност-управител и търговски дружества, обществената му ангажираност - министър в служебно правителство през 2013г., както и отдадеността на християнската религия. За последните обстоятелства не са ангажирани конкретни доказателства, но същите не се оспорват от нито една от страните, за тях твърдения са наведени от ищеца, а и в публикацията в издавания от ответника вестник, поради което и съдът ги приема за установени по делото. При определянето на размерите на обезщетенията, съдът съобрази, че житейски оправдано е да се приеме, че негативните преживявания от обидни и неверни изявления, които уронват честта и достойнството, отправени към лице, което е ангажирано с политическа дейност, с християнската религия се отразяват с по-висока от обичайната степен на личните блага на тези лица. Това е така, защото за такива лица от изключителна важност е представата на обществото за тях. В случая ищецът попада именно в категорията на лицата, които се занимават с обществена, политическа дейност, с религия , поради което и като съобрази показанията на свидетелите по делото, то съдът приема, че няма основание да се приеме, че справедливото обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди, следва да е в размер по-нисък от посочения по-горе. Същевременно, съдът съобрази сравнително краткия период на интензивните страдания на ищеца, както и социално-икономическите условия в страната към момента на деликта. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за погасяване на тези вземания, то иск е основателен до размера от 5 000лв. и решението на районния съд в тази част следва да се потвърди. Основателен е и иска за лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до изплащането й.
При този изход на делото съдът приема, че решението на СРС следва да бъде отменено частично и исковете за сумата от 2500лв. и лихва върху нея следва да се отхвърлят, а в останалата част решението на СРС следва да се потвърди.
По отговорността за разноски по исково дело пред районния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно уважена част от исковете решението на СРС следва да се отмени в частта в която ответник е осъден да заплати на ищец разноски над 600лв. (200лв. за държавна такса и 400лв. разноски за адвокат.), тоест следва да се отмени за разноски от общо 300лв.
По отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се разпределят съобразно уважената част от жалбата, като въззиваем - ищец следва да бъде осъден да заплати на въззивника ответник разноски от 50лв. за държавна такса.
Виззивникът-ответник следва да заплати на въззиваемия-ищец сумата от 280лв. с вкл. ДДС разноски за адвокат. Същото е определено с оглед на изхода на делото и установено по делото платено възнаграждение за адвокат от въззивамия. Размер на това възнаграждение не е прекомерен, доколкото е съобразено с правната и фактическа сложност на делото и не надхвърля минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредбата.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно Решение от 28.04.2016г. по гр.д.№ 13071 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 35-ти състав, в частта, в която Н.М.Г.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на К.Д.К., ЕГН********** на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2500лв., (горница над 5000лв. до 7500лв), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 13.03.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от публикации във вестник „В.Д.” бр. 262/1008/12.11.2014г., издаван от ответника, както и 300лв. разноски по делото, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 3872/13.03.2015г. на К.Д.К., ЕГН********** срещу Н.М.Г.”АД, ЕИК *******, с която е поискал от съда на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 2500лв., (горница над 5000лв. до 7500лв), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 13.03.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от публикации във вестник „В.Д.” бр. 262/1008/12.11.2014г., издаван от ответника, както и 300лв. разноски по делото
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.04.2016г. по гр.д.№ 13071 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 35-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН********** да заплати на Н.М.Г.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 50лв.(петдесет лева), представляващи разноски за държавна такса пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н.М.Г.”АД, ЕИК ******* да заплати на К.Д.К., ЕГН********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 280лв.(двеста и осемдесет лева), представляващи разноски за адвокат пред Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.