Р Е Ш Е Н И Е
№ 6117
гр. Варна, 30.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1824 по описа за 2013 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу К.В., ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 7000лв, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез отправяне публично на клеветнически твърдения /упреци за боравене с фалшиви документи и извършване на незаконни продажби на недвижими имоти, с които ищцата се е облагодетелствала/ на *г. в хижа „Зв.”, с. К., както и сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез разгласяване на позорни обстоятелства за ищцата /измама, злоупотреба и използване на фалшиви документи и договори и неправомерно облагодетелстване/ на 19.06.2012г. пред Варненски ежедневник „Н. Д.”, в рубриката „Спор за имот на брега на Варненското езеро”, изразяващи се в претърпени болки и страдания от злепоставянето, унижаване честта и достойнството на ищцата, увреждане на личния, обществения и търговския й авторитет, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.
Твърди се в исковата и уточняващите молби, че на *г. /след предприето изменение на иска в първото по делото съдебно заседание/, в присъствието на Ст. К. Ж., П. Ст. П.и Р. К. П. и Мл.Г. К., на служебна среща в хижа „Зв.”, с. „К.”, ответникът изрекъл по отношение на ищцата следните думи: „М., ти си лъжкиня, с фалшиви документи и договори лъжеш хората. С фалшиви документи през 88г. си продала 40дка тук на Варненското езеро и си взела 40 000 евро. Това искам да го чуят всички, с каква лъжкиня си имат работа.” Във в. „Н. Д.”, рубриката „Спор за имот на брега на Варненското езеро” от *г. ответникът посочил: „Става въпрос за измама, извършена от секретарката на земеделска кооперация „Л.”. След заличаването на регистрацията на кооперацията през 1994г. тази жена се е разпореждала с парцели в ивицата, използвайки името и печата на ликвидираното вече юридическо лице”. Ищцата твърди, че всеки жител *** знае, че е дългогодишен секретар и касиер на посочената кооперация. С посочените действия К.В. унизил честта и достойнството на ищцата пред жителите на с. К., пред бизнеспартньорите на ищцата, навредил на личния, обществения и търговския й авторитет, вследствие на което някои хора се отдръпнали от нея. Създали се неправилни представи за ищцата в обществото. Така посочените морални вреди ищцата оценява в размер на исковите суми. Моли за уважаване на предявените искове по изложените съображения. В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител, поддържа предявените искове, счита същите за доказани по основание и размер и моли за уважаването им.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се твърдението от страна на К.В. да са изричани посочените в исковата молба думи пред посочените лица. Твърди се, че не е ясно авторството на изявлението в представения текст. Поради изложените аргументи ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на предявените искове, в условията на евентуалност за неоснователност. Счита, че производството подлежи на разглеждане по наказателноправен ред, а не по гражданскоправен ред, поради което делото следва да бъде прекратено. Счита, че не са налице нанесени вреди, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и страна:
Приет по делото е документ без данни за източника му с дата 19.06.2012г., в който се излагат факти за възникнал спор за имот в м. „Зв.” в землището на с. К. с преразказ на изказвания на лицето В., като е посочено, че по неговите думи става въпрос за измама, извършена от секретарката на земеделска кооперация „Лоза”, като след заличаването на регистрацията на кооперацията през 1994г. тази жена се е разпореждала с парцели в ивицата, използвайки името и печата на вече ликвидираното юридическо лице.
Представена е на л.36 от делото извадка от в. „Н. Д.” с дата 11.06.2012г. със заглавие „Брегът на езерото като след война”, както и подзаглавие „Кр. В.: Земята е моя”, в което в кавички е цитирано изказване на управителя на „Ю.ф.Г.”: „Всички тези хора там са се настанили незаконно – в резултат на една измама, извършена от секретарката на земеделска кооперация „Л.”, която бе под контрола на училищното настоятелство в К.. След заличаването на регистрацията на кооперацията през 1994г. тази жена се е разпореждала с парцели в ивицата, използвайки името и печата на ликвидираното вече юридическо лице”.
Приета е и електронна извадка от сайт „P.bg”, в която е посочена дата 10.06.2012г., в която е цитирано изказване на Кр. В., идентично с посоченото по-горе във в. „Н. Д.”.
Видно от прието на л.43 Удостоверение, издадено от Варненски окръжен съд, кооперация с фирма „Лоза земеделска производителна кооперация” е с прекратена дейност, считано от 01 януари 2012г. Удостоверено е, че М.Ж.К. е член на контролния съвет на кооперацията със седалище в с. К.. Представено е на л.44 и удостоверение, че същата кооперация е в ликвидация.
Прието по делото е удостоверение за актуално състояние на фирма „А. К.” ЕООД с управител К. Д. К., както и пълномощно от посоченото лице към М.Ж.К. да я представлява и подписва пред Общинска служба „З.” – В.
Установява се от декларация по чл.70, ал.2 ППЗСПЗЗ за стопанската година 2011/2012г., че лицето Константина Д. К., като „А. К.” ЕООД, ползва земеделски земи в землището на с. К. по изборени договори за наем/ аренда/съвместна обработка.
Приобщено към доказателствата по делото е копие на трудова книжка на М.К. /л.52 и 53/, в което е извършено отбелязване, че ищцата е заемала длъжност „главен счетоводител” в ЗПК „Л.” К., считано от 06.04.1992г. до 12.03.2003г.
Ангажирани са от ищцата гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ст. К.Ж., Мл. Г. К. и Д. Г. П.
Първата свидетелка излага, че с ищцата се познават от деца, тя е работила в земеделска кооперация „Л.”. Свидетелката присъствала на среща в хижа „Зв.” на 27.08.2012г., на която били събрани над 10-12 души. Още с влизането си, господин В. казал „М., ти си измамник, ти си лъжец, ти с измама продаде земите до езерото, взема парите.” Казал, че М.К. е продала земите и е взела сума за тези земи. Ищцата се разтреперила, травмирала се, не знаела къде се намира. Всички се посбутали. Свидетелката видяла статията във в. Н. Д., обадила се на Мария да дойде да я види, тя се разплакала като я прочела. Давали й разни лекарства, за да се успокои. Хората после питали свидетелката вярно ли е това – дали М. е продала земите. След това ищцата дори не ходела до магазина, не излизала пред хората. Това продължило поне седмица. Доста хора се оттеглили, тъй като навсякъде говорели, че ищцата е мошеник. Говорело се в селото. Свидетелката твърди, че ответникът е кипърец, разбира български и на събранието не бил с преводач, сам влязъл в залата.
Свидетелят Мл. К. също твърди да е присъствал на събирането на 27.07.2012г. в хижа „Зв.”. Със самото влизане, В. започнал да обижда М.К., като я нарекъл мошеничка. Казал, че работила с фалшиви документи, с които продавала земя на езерото. Също така договорите за аренда били фалшиви. Говорел ясно, на български език. На срещата присъствали около 10 души. На тези думи ищцата се разстроила, изчервила се. Свидетелят няма представа как е преживяла това, нито как е реагирало селото.
Свидетелят Д.П. също твърди да е присъствал на 27.08.2012г. в хижа „Зв.”. С влизането си, К.В. започнал да обижда М.К., като казал: „М., ти си мошеник, продаде земите покрай езерото”. След това не е виждал М. и не е общувал с нея. В залата имало 10-15 души, всички чули думите. В. говорел за фалшиви работи, документи. М. се ползвала с добро име според свидетеля, не е съдена, честен човек е, хората я уважавали. След август 2012г. някои хора заминали от нея като арендатор и си дали земята на другата голяма кооперация. След думите на В., М.К. си навела главата и нищо не казала. Свидетелят не я виждал доста време, изглежда се срамувала да излезе пред съседите, почувствала се обидена след случката. В. говори български език, малко развалено, но говорел български.
Ангажирани са по делото гласни доказателства и от ответната страна, чрез разпита на свидетелите Ал.Н. и А. П.
Свидетелят Ал. Н. твърди, че е служител на ответника от 2005г. Присъствал на процесната среща в хижа „Зв.”. М.К. и В. спорели. Ищцата извадила договори за м. „М.”, за да демонстрира, че има правно основание да ги владее. Тогава В. чрез превод, тъй като не владее български език, казал, че няма как да има такива договори, защото той не е подписвал такива и вероятно тези договори са фалшиви, след което напуснал събранието. В. говорел основно английски език, на срещата дошъл с преводачка, свидетелят също му превеждал. Свидетелят твърди да е чел процесната статия, но В. не може да построи такива изречения на български език.
Свидетелят А. П. също твърди да е присъствал на срещата, като М.К. спорела с Н., друг арендатор който присъствал, за един имот на „М.”. М. извадила едни договори и тогава В. се обадил, че няма как да има договор за този имот, тъй като той не е подписвал, че договорът не е истински. Не го казал той, а преводачът. Нямало обидни квалификации по време на срещата. В. разбирал български, но не можел едно изречение да построи на български език правилно. На срещата имало около 7-8 души.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Неоснователно е направеното от страна на ответника в открито съдебно заседание възражение за недопустимост на производството поради наличие на наказателно-правен ред за реализиране на отговорност. В случая съдът е сезиран с иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от твърдяно неправомерно поведение. Наличието на предвиден в наказателния закон престъпен състав и възможността определен субект да понесе наказателна отговорност за осъществено деяние не изключва, включително и в случай че наказателна отговорност не е реализирана по една или друга причина, да бъде ангажирана гражданската извъндоговорна отговорност за репариране на причинени вреди от реализиран деликт, който да бъде самостоятелно доказван с всичките елементи на фактическия му състав в гражданското съдопроизводство /в този смисъл Решение № * от * г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В случая от ищцата се навеждат твърдения за осъществени престъпни състави на клевета и обида от страна на ответника. В настоящото производство обаче не подлежи на изследване пълният фактически състав на посочените престъпления с тяхната обективна и субективна страна, именно защото предмет на делото не е реализиране на наказателната отговорност на дееца. Предмет на производството е осъществени ли са твърдяните деяния от ответника, неправомерни ли са същите, т.е. противоречи ли това поведение на общото правило на чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму и в случай, че се установи, че това е така, то в гражданския процес, за целите на деликтната отговорност, вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Така, за успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи извършени от ответника неправомерни деяния /действия или бездействия/ на твърдяните дати, в резултат на които са причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди; причинно – следствената връзка между деянието и вредите; размерът на претърпените вреди.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да обори презумпцията за виновност, визирана в чл.45, ал.2 ЗЗД или изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди.
По предявения иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 7000лв, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез отправяне публично на клеветнически твърдения /упреци за боравене с фалшиви документи и извършване на незаконни продажби на недвижими имоти/ на *г. в хижа „Зв.”, с. К.:
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не е спорно по делото, че ищцата, като длъжностно лице в ЗПК „Л.” е участвала в дейност с предмет разпределение и отдаване на земеделски земи под аренда в землището на с. К.. Безспорно е и се установява, че на 27.08.2012г. се е провела среща с участието на повече лица, на която са присъствали ищцата и ответникът.
Съдът, при преценка на събраните доказателства, намира за доказано по делото, че на процесната среща в хижа „Зв.”, ответникът К.В. е изрекъл по отношение на ищцата посочените от ангажираните от свидетелите на ищцата думи, а именно, че М.К. е „измамник”, „лъжец” и „с фалшиви документи е продавала земя на езерото”. До този извод съдът достига кредитирайки изцяло показанията на тримата, посочени от ищцата свидетели, тъй като показанията им са ясни, безпротиворечиви, изцяло си съответстват и свидетелите имат непосредствени впечатления от случилото се на процесната дата – 27.08.2012г. Не следва при формиране на крайните изводи да бъдат кредитирани показанията на ангажираните от ответника свидетели в частта им, в която същите твърдят, че ответникът не говори български език и не е способен да формулира тези изрази, доколкото съдът намира тези свидетели за заинтересовани в полза на ответника по смисъла на чл.172 ГПК и показанията им не съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
При преценка относно неправомерния характер на деянието, следва да бъде съобразено годни ли са използваните от ответника думи и изрази да накърнят чуждо субективно благо – в случая доброто име, честта и достойнството на ищцата.
За отправна точка следва да бъде използвана дефиницията на понятието клевета, с което се обозначава именно неправомерното засягане на посочените лични права. Клеветата е разпространяване на позорни обстоятелства, които са неистински, т.е. не съществуват в обективната действителност или приписване на престъпление на определено лице. Позорни обстоятелства са тези, които определят личността в отрицателна насока от гледище изискванията на морала и добрите нрави. Посочените обстоятелства следва да са обективно със злепоставящ характер – неприемливи и предизвикващи еднозначна негативна обществена оценка. Клеветническата информация и под формата на позорни обстоятелства и под формата на престъпление, следва да бъде изрично съобщена като факти от обективната действителност със съответна индивидуализация по време, място и начин на осъществяване.
Изнесените от ответника обстоятелства, че ищцата си е послужила с измама, фалшиви документи и лъжа при продажба на земи, индивидуализирани и по място, безспорно съдържат достатъчна конкретика от гледище и на лицата, пред които е направено изявлението, накърняват доброто име на личността, описват прояви, които са обективно недостойни и укорими от гледна точка на общоприетия морал, отнасят се до служебни и обществени отрицателни прояви, имащи и характер на престъпления и характеризират адресата негативно пред обществото.
От друга страна, не се установи по делото твърденията на ответника да обективират отговаряща на истината информация. Също така, ответникът съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства посредством които да обори презумпцията за виновност. Напротив, дори ангажираните от него свидетели, излагат твърдения, че на събранието К.В. е изразил мнение за представяне на фалшиви документи от страна на ищцата, което е в подкрепа на твърденията й.
С оглед на горните мотиви, поведението на ответника се явява неправомерно като нарушаващо общата императивна забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди другиму.
Установи се от събраните гласни доказателства, че ищцата е изпитала неудобство от думите на ответника, описано от свидетелите като изчервяване, дезориентация, срам, чувство на обида, с което се доказва по делото наличието на морални вреди в причинно-следствена връзка с деянието, поради което искът се явява доказан по основание.
При определяне на справедливо обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД, съдът съобразява следното: Безспорно се установи от събраните гласни доказателства, ангажирани от ищцата, че същата е изпитала неудобство пред присъстващите от изреченото от страна на ответника, като впоследствие се е срамувала да се появява в обществото за кратък период. Хората в селото са се отдръпнали и са говорили по повод на думите на ответника, като се е създал смут и у околните се е породил въпрос относно верността на твърденията, както и съмнение в доброто име на ищцата, което до този момент не е било накърнявано. Логично при подобно злепоставяне е да се търпят посочените от свидетели неудобства при общуването с околните, както и да са налице негативни личностни преживявания за засегнатия. В този смисъл съдът намира, че обезщетение в размер на 1000лв съответства на общите критерии за справедливост и в достатъчна степен репарира претърпените неимуществени вреди. Не се установи с категоричност извън обичайните негативни преживявания ищцата да е претърпяла в причинна връзка с деянието по-големи вреди, които да следва да бъдат допълнително обезщетявани. Така мотивиран, съдът намира, че искът следва да бъде уважен до сумата от 1000лв, а за горницата над тази сума, до предявения размер от 7000лв искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Присъдената сума се дължи съобразно претенцията ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2013г., до окончателното изплащане на задължението.
По предявения иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез разгласяване на позорни обстоятелства за ищцата /злоупотреба и използване на фалшиви документи и договори и неправомерно облагодетелстване/ на *г. пред Варненски ежедневник „Н. Д.”, в рубриката „Спор за имот на брега на Варненското езеро”:
Ангажираните от ищцата писмени доказателства не са годни в условията на пълно и главно доказване да установят осъществяването на посоченото в исковата и уточняващите молби деяние от 19.06.2012г. Представеният документ към исковата молба с цитирано в нея съдържание не е ясно дали е съставен от посоченото издание – в. „Н. Д.”, в което да е обективирано изявление именно на ответника. Представената извадка от интернет сайт p.b е неотносима към заявеното в исковата молба основание на иска. Представената в първото по делото съдебно заседание извадка от цитирания ежедневник пък на първо място носи дата 11.06.2012г., различна от посочената в исковата молба. На следващо място, вярно, ако се установи по делото, че пряко е препредадено в печатния материал изявление на трето лице, а не на автора на статията, отговорността е на автора на изявлението. Ответникът обаче е оспорил да е именно негово изявлението, а по делото не са ангажирани безспорни доказателства относно авторството на деянието, че именно К.В. е отправил изказването пред представител на печатното издание въпреки дадените с доклада по делото указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК.
Поради липса на изискуема положителна предпоставка, а именно осъществяване на твърдяното деяние от страна ответника, предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв следва да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски по делото и от двете страни. От ищцата са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 400лв и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 80лв.
С оглед своевременно направеното искане, представените доказателства и съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищцата следва да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 630лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.В., ЕГН ********** *** да заплати на М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1000лв /хиляда лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез отправяне публично на клеветнически твърдения /упреци за боравене с фалшиви документи и извършване на незаконни продажби на недвижими имоти, с които ищцата се е облагодетелствала/ на *г. в хижа „Зв.”, с. К., изразяващи се в претърпени болки и страдания от злепоставянето, унижаване честта и достойнството на ищцата, увреждане на личния, обществения и търговския й авторитет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2013г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000лв /хиляда лева/ до предявения размер от 7000лв /седем хиляди лева/, на основание чл.45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу К.В., ЕГН ********** *** иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 3000лв /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез разгласяване на позорни обстоятелства за ищцата /измама, злоупотреба и използване на фалшиви документи и договори и неправомерно облагодетелстване/ на 19.06.2012г. пред Варненски ежедневник „Н. Д.”, в рубриката „Спор за имот на брега на Варненското езеро”, изразяващи се в претърпени болки и страдания от злепоставянето, унижаване честта и достойнството на ищцата, увреждане на личния, обществения и търговския й авторитет, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.В., ЕГН ********** *** да заплати на М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 80 лв /осемдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на К.В., ЕГН ********** *** сумата от 630лв /шестстотин и тридесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: