Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 13.05.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 4559 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.Б.В. с ЕГН ********** ***, м-ст „***”, ул. „***”, имот № ****, с която против Я.Р.П. с ЕГН ********** ***, е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева (след допуснато увеличение на първоначално предявения като частичен иск за 1200 лева с определение от съдебно заседание на 16.12.2011г.), в следствие на публикувани от ответницата в специализирания български сайт в интернет за оценка на работодатели „***” позорящи и клеветнически твърдения. Претендират се законната лихва от датата на завеждане на иска и разноските по водене на делото.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: на 29.12.2010г. ответницата, която заемала длъжността „****” в обект на „****” АД в град Т., публикувала мнението си за своя работодател, чийто изпълнителен директор била ищцата, в специализиран български сайт за оценка на работодатели „***”. В публикацията си ответницата твърдяла: „Г-жа А.В., изпълнителният директор, е най-невъзпитания работодател, с който ме е срещала съдбата! Аз съм в „клон Т.”, а там основно тя разговаря с персонала така: тъпи селяни, алкохолици, простаци, мърлячи, хора с ментални увреждания, кухи и изобщо не мога да изброя всички епитети, с които тя сравнява своите подчинени!!! Дори и да се наложи да прося пак никога няма да продължа да работя там, след като се запознах с нея! Управителя е управител на 3 обекта, а е на заплата 395,55 лева (чисто), мога и да го докажа, а за отговорника на кухня, който храни 400 човека всеки работен ден, няма да говоря. Основно е кух, некадърник, оня там от Д. и т.н. не искам да споменавам всички епитети, с които тя го нарича – просто УЖАС!!! Горките й работници от Т. – мачка ги, тъпче ги, обижда ги и им реже от заплатите, които и без това са смешни. Тук готвачите вземат по 260 лева евентуално, а има и хора под минималната с 230 лева. Никой в целия „***” не смее да й каже дума на криво, защото ТЯ (А.В.) се мисли за БОГ и те срива веднага със земята, то крясъци, то викове, то обиди и ругатни – луда работа, не е истина... не знам защо тази жена не си „лекува” простотията и лошото възпитание някъде. А може би така се чувства по-страшна, не знам, но не ми стига ума да го проумея (а пък имам висше образование - психология). За мен тази жена е движеща се диагноза и може би цял екип ще и трябва, за да я консултира, а цяла клиника, за да я лекува. Мили непознати хора, текучеството в тази фирма е огромно и НИКОГА, АМА ВИКОГА НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ ТАМ РАБОТАААА!”. Изложеното от ответницата мнение съдържало неверни, опозоряващи и обидни твърдения и квалификации за ищцата и конкретно за нейната личност в личен и професионален план, а именно: „Г-жа А.В., изпълнителният директор, е най-невъзпитания работодател, ...основно тя разговаря с персонала така: тъпи селяни, алкохолици, простаци, мърлячи, хора с ментални увреждания, кухи и изобщо не мога да изброя всички епитети, с които тя сравнява своите подчинени!!! ... кух, некадърник, оня там от Добрич и т.н. не искам да споменавам всички епитети... Горките и работници от Т. – мачка ги, тъпче ги и им реже от заплатите, които и без това са смешни... ТЯ (А.В.) се мисли за БОГ и те срива веднага със земята, то крясъци, то викове, то обиди и ругатни – луда работа, не е истина... не знам защо тази жена не си „лекува” простотията и лошото възпитание някъде... За мен тази жена е движеща се диагноза и може би цял екип ще й трябва, за да я консултира, а цяла клиника, за да я лекува.”. Изложеното от ответницата мнение съдържало неверни твърдения за заплащането и условията на труд в „***” АД, а именно: Управителя е управител на 3 обекта, а е на заплата 395,55 лева (чисто), мога и да го докажа, а за отговорника на кухня, който храни 400 човека всеки работен ден, няма да говоря... реже от заплатите, които и без това са смешни. Тук готвачите вземат по 260 лева евентуално, а има и хора под минималната с 230 лева.”. Ищцата сочи, че изложените от ответницата в публикацията твърдения и квалификации за нея са неверни, с позорящ и клеветнически характер, което ги определя като противоправни, с единствена цел уронване честта и достойнството й. В следствие публикуването им от ответницата в специализирания български сайт за оценка на работодатели „***”, твърденията и квалификациите за ищцата достигнали до неограничен кръг лица, в това число нейни близки, познати, колеги, бизнес партньори. Ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, уронване на честта и достойнството й, изпитани силно огорчение, обида и притеснение от въпросите, зададени от нейни познати и колеги по повод публикацията. Фактът, че ищцата, тъй като заемала ръководна длъжност в престижна компания с чуждестранно участие с устойчиво присъствие на българския пазар, била известна личност в бизнес средите, допълнително усилил преживяното от нея. Публикуваното от ответницата мнение оказало влияние и на кандидатстващите за работа във фирмата. За репариране на причинените й от ответницата неимуществени вреди ищцата претендира обезщетение в размер на 10 000 лева. За доказване на фактите, обосноваващи твърдението на ищцата за осъществен от ответницата деликт, с исковата молба са представени заверени преписи от публикуваното в интернет в сайта за оценка на работодали „Служба.com”, справка от Търговския регистър за актуалното състояние на „ЧИР Голдън Рест” АД; посочени са писмени доказателства за възникване и прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата; поискано е събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели за установяване естеството на причинените на ищцата вреди в следствие публикуваните от ответницата в интернет клеветнически твърдения, изразяващи се в накърняване на доброто име, уронване на честта и достойнството й, силно огорчение, обида и притеснение от въпросите, задавани от нейни познати и колеги по повод публикуваното мнение.
Ответницата оспорва допустимостта на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация. Противопоставя доводи, че липсват доказателства тя да е автор на поста, станал причина за водене на делото. Това възражение е преценено от съда като относимо не към допустимостта на процеса, а към основателността на иска. Ответницата оспорва на иска поради липсата на доказателства за наличие на състава на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а също и на клеветата по смисъла на НК. Отрича да е автор на коментара в сайта, направен от лице с потребителско име „***”, както и коментарът да е достигнал до неограничен кръг от хора, като оспорва той изобщо да е станал известен на трети лица. Отделно от това сочи, че изнесените в коментара факти и обстоятелства отговарят на истината, поради което не е налице клевета, респективно няма основание за отговорност за непозволено увреждане, като в тази връзка не е от значение изразеният коментар, мнение или оценка на действително осъществилите се факти и обстоятелства. Ответницата оспорва достоверността на представената от ищцата с исковата молба разпечатка от сайта „Служба.com”, като представя на свой ред разпечатка на всички мнения, публикувани в описания сайт за ищцата и представляваното от нея дружество, от които осемнадесет са негативни и в духа на процесното, две са с положителен знак и едно е без конкретен текст. За доказване твърдението за ниски трудови възнаграждения в дружеството са представени два броя трудови договори, а за доказване на твърдението, че възнагражденията рядко са получавани в пълен размер са представени извлечения от банкови транзакции, които според ответницата оправдават определянето им (на възнагражденията) като „смешни”. В отговора се твърди, че изложените в коментара твърдения относно поведението и отношението на ищцата към подчинените й работници и служители отговарят на истината, поради което не са клеветнически и за установяване верността им ответницата е посочила гласни доказателства, а се позовава и на признание от ищцата в исковата молба. Ответницата излага, че мнението относно мерките, които ищцата трябва да вземе, за да промени своето поведение спрямо подчинените си, има характер на становище относно действителни факти и не може да се третира като клевета. На следващо място ответницата оспорва наличието на причинна връзка между публикувания коментар и твърдяните неимуществени вреди. Акцентира се на продължителния период от време, изминал от твърдяната, но недоказана, дата на публикацията – 29.12.2010г. до подаването на исковата молба на 28.09.2011г., като се сочи, че не може с категоричност да се установи, че именно този коментар е предизвикал описаните от ищцата изживявания. Причината за вредите, според ответницата, би могла да бъде най-различна (с произход служебни или лични отношения и пр.), но не непременно процесната публикация. Освен това не може с категоричност да се знае кой от всички коментари в сайта е предизвикал неприятните за ищцата изживявания. Не е ясно, според ответницата, как ищцата е формирала цената на иска си в размер на 10 000 лева. Задава се въпросът дали претендираната сума не е равна на получените от ответницата суми по трудово правоотношение за период от 37 дни, през който не е можела поради заболяване да полага реално труд и за които суми ищцата заявявала, че са получени незаслужено. На следващо място се сочи, че липсват доказателства коментарът да е оказал влияние върху кандидатстващите за работа в дружеството, както и какво е естеството на това влияние.
Посочените от страните (в исковата молба и в отговора) доказателства са допуснати от съда с определение от 10.11.1011г. по чл. 140 от ГПК. В първото съдебно заседание ищцата е посочила и представила доказателства във връзка с направените от ответницата оспорвания и след указанието на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК, като съдът е допуснал относимите към предмета на спора, а именно: за установяване авторството и съдържанието на коментара (и на другите такива за същия работодател) към датата на публикацията в интернет са изискани по реда на чл. 192 от ГПК (л. 196-202, също л. 280) документи от оператора на домейн „***”(писмените отговори са на л. 267 и 305) и е дадена възможност на страните да поставят конкретни задачи на вещо лице специалист в областта на компютърните технологии и програми въз основа на тях; за опровергаване твърдението, че ищцата е извършвала удръжки от трудовото възнаграждение на служителите са представени фишове за изплатени заплати в периода ноември 2010г. – февруари 2011г. (л. 126-146) е допусната съдебно счетоводна експертиза (вещото лице е изслушано в съдебно заседание от 10.04.2012г.); за опровергаване твърденията на ответницата относно усвоеното от ищцата поведение са допуснати гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели и са допуснати писмени доказателства – предписание и протоколи от проверки, извършени от РВМС Д. в Т., акт за забрана и протокол за отговорно пазене (л. 107-113); изискани са обяснения от ответницата на основание чл. 176 от ГПК относно посещенията на ищцата в град Т. по време на действие на трудовия й договор (дадени в заседание от 18.05.2012г.). Свидетелите са разпитани в съдебни заседания на 02.03.2012г. – И. Г. Д. и И. И. Д. (водени от ответницата), Т. Е. Ю. и Д. Б. Д. (водени от ищцата), Т.П.М. (призована по искане на ищцата), С. В. Н. и М. П. М. (водени от ищцата); в съдебно заседание на 10.04.2012г. – И. Щ. И. (воден от ответницата), представени са доказателства за завършено образование, професионална специализация и работа по трудов договор на този свидетел (л. 317-329). В заседание от 18.05.2012г., след като ищцата е конкретизирала доказателственото си искане (л. 316), съдът е допуснал техническа експертиза, приета в заседание на 05.10.2012г. (л. 348). По искане на ищцата, с оглед оспорване на заключението, в това заседание е допусната повторна експертиза, като ищцата е заявила искане вещото лице да обследва компютъра на ответницата, допуснато от съда. С молба от 16.11.2012г. пълномощникът на ответницата е заявил, че тя го уведомила за извършена от нея продажба на личния си лаптоп на дата 06.04.2012г. (така договор на л. 380), който е разпродаден на части от купувача на трети лица. Ищцата е оспорила договора с довод за абсолютната му симулативност, а също и датата на продажбата с твърдението, че сделката е извършена на по-късна дата, след нейното доказателствено искане с цел неустановяване на релевантните по спора факти. Ответницата е представила писмени доказателства, такива са събрани и по реда на чл. 192 от ГПК по искане на ищцата от „***” ООД, а именно счетоводни документи, съставени от дружеството във връзка с покупката, разкомплектоването и продажбата на лаптопа на ответницата (л. 405-434), които ищцата е оспорила. В заседание от 18.01.2013г. е прието заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза, поставени са допълнителни задачи на вещото лице, на които да се даде отговор след постъпване по делото на изискани по реда на чл. 192 от ГПК от Г.Я., оператор на домейн „***” (л. 441), доказателства. В проведените две последователни заседания – на 01.03.2013г. и на 12.04.2013г., при определен от съда срок по чл. 158 от ГПК, третото лице по делото не е представило исканите документи, поради което делото е гледано без събирането им, а също и без извършване на допълнителната експертиза.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, като приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е той основателен, съгласно чл. 154 от ГПК, ищцата трябва да докаже обективните елементи от фактическия състав на общия граждански деликт: 1. извършено от ответницата деяние (публикувано от нея на 29.12.2010г. мнение с описаното съдържание в специализиран български сайт за оценка на работодатели „***”); 2. противоправност на деянието (изложените от ответницата в публикацията твърдения и квалификации за ищцата са неверни, с позорящ и клеветнически характер, с единствена цел уронване честта и достойнството й); 3. претърпяна от ищцата неимуществена вреда (накърняване на доброто й име, уронване на честта и достойнството й, изпитани силно огорчение, обида и притеснение от въпросите, зададени от нейни познати и колеги по повод публикацията), причинната връзка между поведението на ответницата и вредата. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Следователно ответницата е тази, която следва да обори презумпцията за виновност. Ответницата носи и тежестта да докаже истинността на разгласените факти и обстоятелства, за да се опровергае клеветническия характер на твърденията.
Безспорно, ищцата е била изпълнителен директор на „***” АД (в последствие ЕАД) до 17.11.2011г., когато е обявено в ТР взетото от едноличния собственик на капитала решение за освобождаването й от членство в Съвета на директорите на търговското дружество (така разпечатки от общ статус в Търговски регистър на л. 8 и 102, история представители на л. 103, история съвет на директорите на л. 104, препис от решение от 15.11.2011г. на л. 106). Ответницата, съгласно документите в трудовото й досие (л. 76 – 101), е била назначена на длъжност „***” в обект град Т. КМ Т. по силата на трудов договор № 594 от 01.11.2010г. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание ч 326, ал. 1 от КТ (едностранно от работника/служителя с писмено предизвестие), считано от 16.02.2011г.
Ищцата е представила като заверен от пълномощника й препис, възпроизведен на хартиен носител (разпечатка) от „мнение на *** за *** АД за град Д. от 29.12.2010г., публикувано на интернет сайт „***”, с дата на разпечатката 28.09.2011г. (когато е подадена исковата молба). Съдържанието на мнението, според този хартиен носител, е описаното в исковата молба: „Г-жа А.В., изпълнителният директор, е най-невъзпитания работодател, с който ме е срещала съдбата! Аз съм в „клон Т.”, а там основно тя разговаря с персонала така: тъпи селяни, алкохолици, простаци, мърлячи, хора с ментални увреждания, кухи и изобщо не мога да изброя всички епитети, с които тя сравнява своите подчинени!!! Дори и да се наложи да прося пак никога няма да продължа да работя там, след като се запознах с нея! Управителя е управител на 3 обекта, а е на заплата 395,55 лева (чисто), мога и да го докажа, а за отговорника на кухня, който храни 400 човека всеки работен ден, няма да говоря. Основно е кух, некадърник, оня там от Д. и т.н. не искам да споменавам всички епитети, с които тя го нарича – просто УЖАС!!! Горките й работници от Т. – мачка ги, тъпче ги, обижда ги и им реже от заплатите, които и без това са смешни. Тук готвачите вземат по 260 лева евентуално, а има и хора под минималната с 230 лева. Никой в целия „***” не смее да й каже дума на криво, защото ТЯ (А.В.) се мисли за БОГ и те срива веднага със земята, то крясъци, то викове, то обиди и ругатни – луда работа, не е истина... не знам защо тази жена не си „лекува” простотията и лошото възпитание някъде. А може би така се чувства по-страшна, не знам, но не ми стига ума да го проумея (а пък имам висше образование - психология). За мен тази жена е движеща се диагноза и може би цял екип ще и трябва, за да я консултира, а цяла клиника, за да я лекува. Мили непознати хора, текучеството в тази фирма е огромно и НИКОГА, АМА ВИКОГА НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ ТАМ РАБОТАААА!”. Съдържанието към сочената дата на извършване на деянието – 29.12.2010г. и авторството на изявлението са оспорени от ответницата с отговора на исковата молба, към който тя също е представила като заверен от пълномощника й препис, възпроизведен на хартиен носител (разпечатка) от „мнение на *** за **** АД за град Д. от 29.12.2010г., публикувано на интернет сайт „***”, с дата на разпечатката 04.11.2011г., в който мнението е със същото съдържание, но без последните изречения - „ТЯ (А.В.) се мисли за БОГ и те срива веднага със земята, то крясъци, то викове, то обиди и ругатни – луда работа, не е истина... не знам защо тази жена не си „лекува” простотията и лошото възпитание някъде. А може би така се чувства по-страшна, не знам, но не ми стига ума да го проумея (а пък имам висше образование - психология). За мен тази жена е движеща се диагноза и може би цял екип ще и трябва, за да я консултира, а цяла клиника, за да я лекува. Мили непознати хора, текучеството в тази фирма е огромно и НИКОГА, АМА ВИКОГА НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ ТАМ РАБОТАААА!”. В разпечатката, представена от ответницата, се съдържат коментари и от други лица. Налице е различие в съдържанието на коментара, обективирано в преписите, представени от двете страни по делото, които са направени и към различен момент, който не съвпада с датата на твърдяната публикация. По делото не е представено, възпроизведено на хартиен носител, съдържанието на мнението към 29.12.2010г., а различието в неговото съдържанието в хартиените носители, представени от двете страни към различен момент, сочи, че е налице възможност за въздействие върху текста на коментара и неговата промяна. Към дата 09.04.2012г. работодателят „****” не е намерен при зададено търсене в сайта за оценка на работодатели „***”, според разпечатка, представена от ответницата (л. 271-278).
При оспорване на съдържанието и авторството на неподписан частен диспозитивен документ (какъвто би следвало да се приеме, че съставлява изявлението, за което се твърди, че е въведено от ответницата в компютърната й система и възпроизведено в посочения интернет сайт, при липса на електронен подпис, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЕДЕП), се прилагат правилата на чл. 193, ал. 3 от ГПК и тежестта за доказване истинността му пада върху страната, която го е представила.
Изискана по реда на чл. 192 от ГПК, по искане на ищцата, съответно на носената от нея доказателствена тежест, информация от „***” ЕООД, представена двукратно (л. 267 и 305) сочи, че собственик на домейна ***, на чийто сървър са необходимите по делото данни, е Г.Я. (с посочени електронна поща и телефон). Изпратеното до това трето за делото лице съобщение по чл. 192 от ГПК е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 вр. ал. 8 от ГПК и до последното съдебно заседание то не е представило изисканите от него документи.
Според заключението на вещото лице К.Д. (л. 348) лице с името Я.П. (с различно бащино име от Р.) е регистриран като потребител на доставчик на интернет услуги ***в град Д., но данните за комуникацията на този потребител от 29.12.2010г. не се съхраняват, поради изтекъл законен срок за това. Освен това, този клиент на доставчика ползвал „маскиран” IP-адрес, което съставлява пречка за установяване на конкретния IP-адрес за тази дата и отговор на въпроса дали от него е изпратена публикацията. Не е по-различно и заключението на вещото лице М.Н. по допусната повторна програмно-техническа експертиза (л. 436-440). Експертът не е имал достъп до архива на базата данни на сайта и счита (на базата на съобщение от 09.04.2011г. на фейсбук страницата на сайта относно въвеждане на нови правила), че към 29.12.2010г. достъп до публикация е имал всеки, дори анонимен потребител. Според поясненията в съдебно заседание, при анонимност на потребителите, единственият начин да се установи автора на публикация е като се разкрие неговия IP-адрес в базата данни на сайта, която обаче вече не се съхранява. Въпреки, че данните за работодателя „***” АД са изтрити от базата данни, на сайта все още са достъпни десет коментара, но физически изтрити са два, в това число и от *** от 29.12.2010г. Изтриването на анонимните коментари, според вещото лице, е било възможно само от администратора, който има достъп до базата данни на сайта. Не е обследван компютъра на ответницата, тъй като не е предоставен на експерта, но в съдебно заседание е пояснено, че и при проверка на твърдия диск не би могло да се установи процесното действие, ако той (дискът) е бил форматиран и преинсталиран. Така, двете вещи лица са заключили, че не е възможно да се установи кой е написал процесния коментар с потребителско име *** в сайта ***.
Други преки доказателства за съдържанието и авторството на публикацията към датата, на която се твърди, че е извършено деликтното деяние, не са представени. Свидетелите И. Д., Д. Б., Т.М. и С. Н. заявяват при разпита си, че са прочели написаното, но не дават конкретни сведения относно неговото съдържание. Свидетелите Т. Ю. и Д. Б. твърдят, че са узнали от свои колеги, че ответницата им била казала, че е писала коментар в интернет, но това признание не е направено непосредствено пред даващите показания, за да бъде прието за установено авторството на изявлението. Тези факти (съдържанието и авторството на публикацията) не биха могли да се приемат за доказани по делото, на основание чл. 161 от ГПК – тъй като ответницата, като е продала в хода на производството компютъра си, е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Според представения от нея договор, продажбата е извършена на дата 06.04.2012г. Оспорването, предприето от ищцата, на датата на договора (изявление на пълномощника й на л. 452), е в смисъл, че тя е по-късна от посочената в документа, а не по-ранна. Искането за обследване на компютъра на ответницата е направено в заседанието на 05.10.2012г., в отклонение от изискването на разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК, въвеждаща преклузия за доказателствените искания на страните в първото съдебно заседание, проведено на 16.12.2011г., когато ищцата е направила искане за събиране на писмени данни и техническа експертиза въз основа на тях. Искане за обследване на компютъра на ответницата не е направено в първото заседание, а в шестото по ред такова, извън срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК. Горното е пречка по отношение на ответницата да бъде приложена неблагоприятната последица на чл. 161 от ГПК.
Действително, както сочи пълномощникът на ищцата, в текста на мнението се съдържат данни, които биха могли да наведат на предположението за публикуването му от ответницата – съвпадението на името на потребителя с името на ответницата; фактът, че тя е работела в обекта на дружеството в град Т.; размера на полученото от нея нетно трудово възнаграждение от 395,55 лева за месец ноември 2010г., но тези факти принципно биха могли да бъдат известни не само на нея, а и на други служители.
Доказването на деянието и неговото авторство трябва да бъде пряко и пълно. За ангажиране на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане не е достатъчна вероятността деянието да е осъществено от соченото за делинквент лице. Ищцата не успя да докаже по несъмнен начин, както действителното съдържание на публикуваното мнение от 29.12.2010г., така и извършването му от ответницата. Тъй като не е доказан първият задължителен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, искът следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо съдът да изследва въпросите относно противоправността на деянието, наличието на вреда и причинната връзка между деянието и вредата, в каквато насока са събраните гласни доказателства и счетоводна експертиза.
Искът, като недоказан, подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно списък на разноските и приложени на л. 55 и 183 от делото договори за правна защита и съдействие ответницата е заплатила хонорар в размер на 2060 лева, оспорен от ищцата като прекомерен.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Страните разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответницата защита е изготвяне на отговор, процесуално представителство в открити съдебно заседание, както и представяне на писмена защита по делото. Съобразно §2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, при възражение за прекомерност съдът присъжда възнаграждение не по-ниско от трикратния размер на полагащото се по нея минимално адвокатско възнаграждение, т.е. в случая не по-малко от 1950 лева, което е по-ниско от уговореното и изплатено от ответницата адвокатско възнаграждение от 2060 лева. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация за Висшия адвокатски съвет да определя размера на възнагражденията в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК няма. Поради това правилото на параграф 2 от Допълнителните разпоредби на наредбата е издадено извън законовата делегация и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет законно е определил минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно правомощията по Закона за адвокатурата, но няма правото да ограничава преценката на съда при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това съдът не е ограничен с намаляването на адвокатското възнаграждение до трикратния размер, а може да го намали най-много до регламентирания в Наредбата минимум от 650 лева при цена на иска от 10 000 лева (чл. 7, ал. 2, т. 3 от Тарифата), като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото. Както се посочи по-горе, осъществената от пълномощника на ответницата защита се изразява в изготвяне на отговор, процесуално представителство в открити съдебно заседание, както и представяне на писмена защита по делото, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. Все пак, съдът намира, че заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение от 2060 лева, като надвишаващо и трикратния минимален размер от 1950 лева, е прекомерно и следва да бъде намалено до 1300 лева.
С оглед гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б.В. с ЕГН ********** ***, м-ст „***”, ул. „***”, имот № ***, против Я.Р.П. с ЕГН ********** ***, осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (накърняване на доброто име, уронване на честта и достойнството й, силно огорчение, обида и притеснение от въпросите, задавани от нейни познати и колеги по повод публикуваното мнение) в размер на 10 000 лева (след допуснато увеличение на първоначално предявения като частичен иск за 1200 лева с определение от съдебно заседание на 16.12.2011г.), в следствие на публикувани от ответницата на дата 29.12.2010г. в специализирания български сайт в интернет за оценка на работодатели „***” позорящи и клеветнически твърдения.
ОСЪЖДА А.Б.В. с ЕГН ********** ***, м-ст „***”, ул. „***”, имот № *** да заплати на Я.Р.П. с ЕГН ********** ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, поради намаляване на възнаграждението за адвокат на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: