Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. дело № 7510 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 20.11.2014 г., постановено по гр. д. № 49066/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, В.Н.С. и П.п. „А.”, са осъдени да заплатят солидарно на В.С.С. сума в общ размер на 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изказването на обидни твърдения от страна на В.Н.С., изразяващи се в общо притеснение за доброто име и достойнство, притеснение за общественото мнение и за негативния облик на ищеца, който създават изявленията, като вредите са нанесени чрез употреба на епитетите „Л.”, „И.” и „презерватив” по адрес на В.С. *** и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.” по поръчка на ГЕРБ” и епитетите „презерватив” и „И.” в предаване „(03.06.2013) Пресконференция на ПП „А.“, излъчени в ефира на телевизионна програма “А. ТВ”, с медиен доставчик П.п. „А.”, като обезщетението за нанесени вреди от изразите в първото предаване е в размер на 9 000лв., а от изразите във второто предаване 7 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 16 000лв., считано от датата на първоначалното разпространяване на предаванията - 03.06.2013 год., до окончателното изплащане, като исковете за заплащане на обезщетение в размер над присъдения общ такъв от 16 000лв. до пълния общ заявен размер от 35 000 лв. са отхвърлени, както и претенцията за обезщетяване на вреди, нанесени от клеветнически твърдения. В.Н.С. и П.п. „А.”, са осъдени да заплатят солидарно на В.С.С., на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 640 лв. за заплатена държавна такса, 128 лв. за депозит за работа на вещо лице и 525,71 лв. - адвокатско възнаграждение. В.С.С. е осъден да заплати на В.Н.С. и П.п. „А.”, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 624, 29 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от В.Н.С. и П.П. „А.“, срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, противоречи на закона и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че не е уточнено и установено в хода на производството от кои конкретни изявления се е засегнал ищеца в двете деяния, както и конкретния размер на претърпените вреди за всеки един деликт. Съдът е приел, че деянията са две, като е разгледал пет отделни деликта, осъществяващи състава на престъплението обида по чл.146, ал.1 НК, посредством разпространяването на обидни твърдения от страна на първия ответник по адрес на ищеца. В исковата молба са посочени обаче 10 отделни деликта. Съдът не е обосновал в решението си как е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че предявените искове са неконкретизирани и недоказани. Неправилен е изводът на съда, че като публични личности оценъчните съждения следва да са по – ограничени, което противоречи на постоянната съдебна практика и противоречи на чл.69 от Конституцията на РБ. Считат, че е неправилен изводът на съда, че макар в изказванията да липсва пряко олицетворение на В.С. с конкретните изрази, името му е използвано за охарактеризиране на група лица, поради което лицето на което те са приравнени е носител на посочените отрицателни качества. Този извод е в противоречие със съдебната практика, тъй като обидата следва да е отнесена към определена личност. Използваният турцизъм „И.“ означава слуга, лакей и е използван като умозаключение, част от мнението и не съставлява обида. Считат, че във второто предаване е направено политическо заключение, че определени лица и ищецът са действали по поръчка на ГЕРБ, без да са твърди, че това е незаконно. Използвани са били метафори, а не обиди. Излага съображения, че от ангажираните гласни доказателства не може да се установи претърпените от ищеца неимуществени вреди за всеки един от деликтите. Считат, че определеното обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е необосновано високо. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.121, ал.1 ЗЗД за възникване на солидарна отговорност на ответниците. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – В. С. С., с който оспорва жалбата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените във въззивното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца – В.С.С., с която обжалва постановеното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове над уважените размери. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, като съдът не е отчел в достатъчна степен увреждането на ищеца и неговата репутация. Съдът не е отчел, че в случая се касае за две последователни предавания на електронна медия с национален обхват, в които са му нанесени вреди. Сензационните изявления, разпространени спрямо ищеца, го характеризират изцяло негативно пред обществеността по време непосредствено след изборен период и висока политическа активност. С оглед на това счита, че вредата, нанесена от тези последователни предавания е била значително по – голяма от обичайно възможното. Тези обстоятелства не са били отчетени при постановяване на решението. Моли съда да отмери решението в обжалваната част, като уважи предявените искове в пълните им размери, както и да му присъди сторените по делото разноски за въззивното производство.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е бил сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД. Ищецът твърди, че в две телевизионни предавания, първото от които разпространено като репортаж под заглавие „К. на София и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.” по поръчка на ГЕРБ (03.06.2013)“, излъчено по програма „А.” на 03.06.2013 г., след емисиите „Новини”, а вторият материал, озаглавен „(03.06.2013) Пресконференция на ПП А.”, са били отправени нападки и клевети, насочени спрямо ищеца. Не е присъствал по време на двете предавания и не е имал възможност да изрази лична позиция и да се защити срещу отправените спрямо него нападки и обиди. В първото предаване лично към него са били отправени оскърбителни прозвища, като е бил наричан „Л.”, „презерватив”, „И.”, а във второто предаване В.С. го нарекъл със същите оскърбителни думи, както и „подлога”. В предаванията са разпространени поредица от лични нападки от ответника В.С., неверни обстоятелства относно неговата личност и дейност. В първото предаване В.С. изказал клеветническо твърдение относно организирано от негова страна на „незаконни събирания на хора“ по платена поръчка. Счита, че телевизионните материали са били едностранчиви, за да бъде охулен и да бъде накърнена неговата чест и добро име. Също така на ищеца било приписано организиране на масови безредици по поръчка на друга п.п.. Твърди, че тези обстоятелства са неверни, както и позорящи неговата личност. Не е имал възможност за право на отговор или да представяне на неговата гледна точка по отправените обвинения в незаконни прояви. На основание чл.14 , ал.3 и чл.18 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), изпратил в деня след излъчване на предаванията писмо с вх. № 3/04.06.2013г., с което е поискал да му бъдат предоставени копия от записите на цитираните предавания, както и да му бъде дадено право на отговор. Доставчикът на медийна услуга ПП „А.” не му е предоставил право на отговор. Счита, че целта на ответниците е била посредством излъчването на предаванията да бъде публично охулен, нанасяне оскърбления, едностранчиво негативно представяне и създаване целенасочено негативно отношение спрямо него в обществеността. Претърпял психическо напрежение и безпокойство от публичното му обругаване, както и от невъзможността да защити доброто си име по време на разпространението на материала на живо в телевизионното предаване и непосредствено след него. Счита, че използваните изрази, посочени по – горе, не съставляват критика, а груба нападка, целенасочено и едностранчиво представяне на личността. Във второто предаване В.С. е оповестил позорни и неверни обстоятелства да извършени от него неправомерни и дори престъпни дейности, включително данъчни престъпления, укриване на доходи, даване на подкупи на длъжностни лица в големи размери – 200 000 лв. и организиране на незаконни политически събирания и други прояви, по поръчка на друг политически партии и лидери, с цел постигане на имотни облаги. В резултат на излъчването на двете предавания ищецът е преживял безпокойство, психически дискомфорт, силно раздразнение. Трайно се влошило общото му здравословно състояние -постоянно състояние на нервност, съпроводено с безпокойство, хронично безсъние, подтиснатост и силно вътрешно напрежение. От претърпяното унижение се е влошило и физиологичното му здравословно състояние, като са се появили множество здравословни проблеми, свързани с повишено кръвно налягане и метаболитни нарушения. Счита, че действията по негативното му представяне пред обществеността в излъчвано телевизионно предаване съставляват деликт, като пряк извършител е ответникът В.С.. Електронната медия „А. ТВ“ - в програмата на която, двете предавания са разпространени, има посочен разпространител - ПП „А.“, който като лицензиран доставчик на медийни услуги е отговорен за разпространяването на програмата и съдържанието на включеното в нея конкретно предаване съгласно ЗРТ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 35 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. С молба – уточнение от 13.10.2013 г. ищецът е уточнил, че за първото предаване претендира обезщетение в размер на 20 000 лв., а за второто предаване – в размер на 15 000 лв. Фактът, от който счита, че произтича солидарната отговорност на ответниците е разпространението на вредоносните изявления на първия ответник по телевизията на втория ответник. Също така изявленията на първия ответник не би могло да достигнат самостоятелно настъпилия вредоносен резултат единствено с факта на изричането им, независимо, че са изказани публично, като те са причинили вреди именно след разпространяването им от телевизия „А.“, отговорен за което е вторият ответник.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.Н.С., с който оспорва предявения иск. Счита, че не е подкрепен с доказателства относно изнасяне в публичното пространство на посочените в исковата молба обидни и клеветнически изявления. Употребата на турцизма „И.“ не променя смисловото значение на думата „слуга“. За него не е налице задължение да му предоставя право на отговор. Целта на пресконференцията на ПП „А.“ не е била да оповести позорни и неверни обстоятелства за ищеца. Счита, че претендираните обезщетения са завишени. Моли съда да отхвърли предявените искове, както и да му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника П.П. „А.“, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че като доставчик на медийни услуги по смисъла на чл.4, ал.1 ЗРТ не може да му бъде търсена отговорност за вреди, тъй като е излъчила репортажи от политически събития, състояли се в същия ден. Счита, че не носи редакционна отговорност за съдържанието на репортажите, които представляват интервю и официална пресконференция на председател на п.п., участваща в управлението на страната и отразяват обективно настъпили събития, за които телевизията излъчва информация. Телевизията няма за задача да обработи и изопачава информацията. Излага съображения, че не е налице основание за солидарна отговорност, тъй като между ответниците не е налице никакъв договор – трудов или граждански за възлагане на работа. Счита, че претендираните обезщетения са завишени. Моли съда да отхвърли предявените искове, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Пред СРС е ангажиран на електронен носител видеоматериал „К. на София и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.” по поръчка на ГЕРБ (03.06.2013)“, както и запис на видеоматериал „(03.06.2013) Пресконференция на ПП „А.“. Страните не спорят, че посочените материали са разпространени в програмата на телевизия „А.“ на 03.06.2013 г.
В изготвеното заключение на вещото лице инж. П.К.П., по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, са възпроизведени записите от процесните представения на хартиен носител. Предаването „(03.06.2013) К. на София и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.” по поръчка на ГЕРБ” е излъчено по телевизионен канал „А.”, като е взето интервю от В.С., в качеството му на лидер на ПП „А.“. В предаването е обсъждан въпросът относно проведени шествия, за който се твърди, че са нерегламентирани, без разрешен маршрут, които в района на централа на ПП „А.”. В началото на предаването В.С. е заявил, „Вчера, В. С., Я.Я., разни други такива И., ********** на Б.Б., са си позволили да обиждат А. и мен, човек, който е направил някои от тях известни и всичко това е направено в нарушение на закона … Това е поръчка на ГЕРБ също така една формация, цялата тази протестна, целия този цирк, уж протест срещу неясно какво всъщност е насочен срещу А., тъй като ГЕРБ ги поръчва тези неща, а извършителите са Я.Я., В. С. и разни други Л.И М., които изпълняват платените поръчки на ГЕРБ“. В предаването са провеждани телефонни разговори с К. на СО Й.Ф., както и зам. К. - М.Б., в който е обсъден въпросът относно разрешения маршрут за провеждане на шествие и отговорността при промяната му. В края на предаването В.С. заявява: „Значи, ако ние не бяхме на Околчица, бяхме в нашата централа и тези хулиганстващи И., Л.и, малоумниците на НФСБ и на РЗС бяха дошли там, щеше да има строшени глави, може би ръце и крака, защото ние си браним централата и няма да позволим на нито един Л., дали той се нарича В.С. Я.Я. или някой друг И. да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона. И тъй като няма закон, няма държава, явно общината работи поръчково за ГЕРБ,СДВР работи поръчково за ГЕРБ, ние ще вземем нещата в наши ръце, при следващи такива прояви ще бъдем просто безкомпромисни и презервативите на Б. – В.С. и Я.Я., ще се сблъС. с твърдия отпор на А.“.
Вторият видеоматериал е с наименование „(03.06.2013) Пресконференция на ПП „А.“. В предаването е излъчено интервю с В.С., в качеството му на председател на ПП „А.”. В интервюто е обсъден същият митинг – шествие, което е достигнало до централата на ПП „А.“. В интервюто В.С. е заявил: „Всички псевдопатриоти, И. и всякакви помияри не са на Околчица, а правят мръсотии точно в този ден. Вчера въпросните И. в лицето на Я.Я. и В.С., поръчкови изпълнители на ГЕРБ, на Б.Б., даже бих ги нарекъл двата употребени презерватива на Б.Б., направиха едно мръсно изпълнение срещу партия А., водейки тук 30-40-50 човека през централата на партия „А.“, тук на „Врабча“ 1, по абсолютно незаконен начин … Сега в момента са се прегърнали тези двама И. Я.Я. и С. … Така още малко цитати от близките години, назад от архивите – В.С. и С. са част от доклад за 10 топ мафиотски имота – пише великия разобличител Я.Я.. Я. прави топ класация от топ 10 имотни измамници, олигарси и започва с А.Д. и свършва с кой, с В.С.. Тук годината е коя, 19 юни 2011 г. Я.Я. разобличава В.С. като топ измамник с имоти и олигарх, и пита от къде са имотите, от къде са парите на С. … Както виждаме, значи Я. разобличава В.С. като олигарх, който прикрива доходи, което между другото е вярно и както казах, по този въпрос има няколко сигнала, но те се спират още на ниво Районна прокуратура, Окръжна прокуратура, тъй като В.С. е известно, че си плаща рушветчета. В началото на 2009г. започна една голяма проверка на НАП и аз имах данни, че има установени над 2 500 000 – 3 000 000 укрити доходи от С.. Дянков го потвърди в разговор с мен. След което това приключи. После научих, че изпълнителите от НАП, които са проверявали, са получили в размер на 200 000 лева подкуп. Това, разбира се, са неформални информации, в момента няма как да ги докажа“. В края на интервюто В.С. заявява: „Това, което аз обаче искам да им кажа на подобни употребени презервативи на Б.Б., лицата В.С. и Я.Я., е ако имат мъжество някакво, да дойдат да ми кажат в лицето това, което го размахват на плакатчета.”
С покана № 3/05.06.2013 г. до председателя на ПП „А.” В.С., с копие до Председателя на Съвета за електронни медии, изпратена по пощата и получена в централата на ПП „А.” на 07.06.2013 г., ищецът е заявил, че в разглежданите предавания е изказано клеветническо твърдение за организиране от страна на В.С. на незаконни политически прояви, незаконни събирания на хора по платена поръчка на ГЕРБ. И в двете предавания по негов адрес са били употребени обидни квалификации – „И.”, „презерватив”, „Л.” и „подлога”. Спрямо него са били изложени клеветнически твърдения, че е организирал хулигански прояви, платени от ГЕРБ, както и че е плащал рушвети за прикриване на негова незаконна дейност. Отправено е искане да му бъде предоставено копие от записите на предаванията и да бъде разпоредено да му се предостави право на отговор.
Ищецът е депозирал сигнал до СЕМ от 15.07.2013 г., в който е описал отправената до ПП „А.“ покана, обсъдена по – горе, както и че повече от месец ПП „А.“, в качеството й на доставчик на медийни услуги, не му е предоставил право на отговор, както и копие от записа на предаванията.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.Д.Х. се установява, че познава ищеца много добре повече от 40 г. Били са съученици, приятели в училище, в студентските години, семейни приятели и от 20 години имали общ бизнес. Знаел за предаванията от 03.06.2013 г., както и за обидните и позорящи думи, с които е квалифициран ищецът в тези предавания, тъй като ги е гледал. Много пъти са обсъждали с ищеца какъв е ефектът от думите, произнесени от екрана на телевизия „А.“ от В.С.. Ищецът се интересувал от ефекта от тези думи сред близкия им приятелски кръг, сред неговите колеги, които са работници в общата им фирма, сред членовете на партията, на която той е председател и сред зрителите на телевизия С., за чието мнение, той особено държал. Общият им бизнес бил телевизия С.. Работниците в телевизия С. са го питали дали има нещо вярно в твърдението за сближаване с ГЕРБ. Повечето от колегите им познавали много добре, както стопанският ръководител В.С., така и и бившият техен колега В.С.. Знаели, че те са били много близки, поради което произнесените от него думи пораждали съмнения. В разглежданите предавания били използвани много силни думи – „М.М.“, които се отнасяли за ищеца и за Я.Я., както и „И., презервативи на Б.Б., Л.и, кученца на верижка на Б.Б.”. Членовете на ПП НФСБ, в която членува свидетелят, питали може ли да има нещо вярно в твърденията, че е било организирано нападение на централата на ПП „А.“. Питали се как ще гледат хората, тъй като започнали да им говорят, че и те са като ПП „А.“. Ищецът бил притеснен, тъй като не просто някакъв друг партиен лидер, а човекът, който му е бил много близък, говорил точно такива обидни квалификации и внушавал такава посока на политически действия, които чернят ищеца и партията, склонен на хулигански и терористични действия, това неминуемо пораждало съмнение. Ищецът споделял със свидетеля, че му се налагало да влиза в обяснителен режим. Ефектът от изречените изключително силни и непремерени думи, продължил дълго. Ищецът Бил раздразнен. Свидетелят питал ищеца да не се притеснява от тези лъжи, а той му отговарял, че е попаднал в много „гадна“ ситуация, защото тези думи достигат до семейството, децата и до майка им, до колегите, до съратниците от партията. Поне 10 пъти са разговаряли за ефекта от предаването върху хората – дали са повярвали на казаното, има ли съмнение в тях. В деня на митинга привържениците на НФСБ не са минавали пред централата на ПП „А.“. Проведено било законно шествие на друго място. Поводът на този митинг бил да съобщят на обществеността, че да подали жалба с искане за касиране на изборите, проведени на 12.05.2013 г. свидетелят присъствал на шествието. Събрали се от площад „народно събрание“ и преминали до сградата на МС, като не са минавали преминавали по ул. „Раковска“ и в близост до централата на ПП „А.“, която се намира на ул. „********, в сградата на Операта.
По делото е разпитан свидетеля И.З.. От показанията му се установява, че познава ищеца. От 1996 г. работи на длъжност „организатор“ в „С. ТВ“ ООД, собственост на ищеца. Знаел за предаванията по телевизия „А.“ от месец юни 2013 г., гледал ги в последствие. Ищецът бил обиден и притеснен от това, че неговият кум е използвал обидни изрази по негов адрес. Видял ищеца няколко дни след предаването и коментирали изявлението на в.С.. Ищецът бил притеснен, че оставя впечатление, че той е организирал групи, които да извършват хулигански действия. Чувствал се обиден от изразите, с които е бил квалифициран в тези предавания. Говорили два – три пъти, при което ищецът му споделил, че трябва допълнително да продължи да обяснява, че не е организирал хулигански групи. Тези коментарите били инцидентни и само за това предаване.
Пред СРС е разпитан и свидетеля Х.М.. От показанията му се установява, че познава ищеца от 2008 г., откогато работят заедно. Заемал длъжността „юрисконсулт“ в „С.“ ООД, на което дружество ищецът бил управител. Свидетелят знаел за телевизионните предавания от месец юни 2013 г., излъчвани по телевизия „А.“. Те съставлявали били разширен репортаж от посещение на В.С. и депутати от неговата група в СО и пресконференцията, дадена от ПП „А.“ във връзка с митинги, проведени от партия РЗС и НФСБ на 02.06.2013г. Знаел какви са впечатленията на ищеца, тъй като всеки ден се виждал с него. Още на следващия ден - 04.06.2013 г., ищецът го извикал в кабинета си и го попитал дали е гледал по телевизия „А.“, какво излъчват. Не бил запознат и не знаел за какво говори ищеца. Той му обяснил, че в сайта на телевизията има две предавания, които му описал. Казал му, че там се сипели страшни обиди и клевети по негов адрес. Досега не бил виждал такова нещо от противниците му, особено от човек, на когото бил кум. След като свидетелят изгледал предаванията, ищецът го попитал какво смята да предприема. Споделил, че не може да се побере в кожата си. Бил бесен. Искал да изчистя името си. Свидетелят посъветвал ищеца да подадат в телевизия „А.“ искане за право на отговор и копие от записа на тези предавания, за да получат възможност за завеждане на дело, за да може ищецът да представи своята позицията и да изчисти авторитета си. Използваните в предаванията изрази, отправени към ищеца и Я.Я. били: „изпразнени презарвативи на Б.Б., Л.и, малоумници и И.”. Били изказани обвинения в извършване на незаконна дейност, изразяваща се в укриване на доходи, за които е трябвало да лежи в затвора, даване на подкупи за прикриване на негови законови нарушения. Ищецът бил особено обиден и най - много го ядосвал изразът „употребяваните презарвативи на Б.Б.”. Ищецът много рязко сменил поведението си. По принцип винаги, когато идвал на работа, минавал през всички стаи, на всички отдели на телевизията. Поздравявал хората, от време на време се шегувал. След излъчване на предаванията единственото нещо, което го интересувало, когато идвал при свидетеля, било какво става с правото на отговор, кога ще му отговорят, има ли отговор от СЕМ. Ищецът споделял, че в момента най - важното за него е да изчисти името си и нищо друго не го интересувало. Когато не получил право на отговор, реакция на ищеца била о силно негативна. Казал на свидетеля, че знае, че няма по никакъв начин да отговаря за тези обиди и клевети, както и че Държавният регулатор няма да го санкционира. Нямало как да изчисти името си. Приблизително до средата на есента непрекъснато се повдигала темата за това, какво ще правят в случая с двете предавания. Ищецът бил много огорчен всеки път, когато се връщал към това. Бил много угрижен. Споделял на свидетеля, че когато се срещал с хората по събрания, те го питали дали е И. и дали е слуга на Б.Б.. През целия си живот се стараел да спазвам стриктно закона, а сега го обвинявали в извършване на престъпление.
Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и последователни и не се опровергават от останалите ангажирани по делото доказателства. Също така свидетелите са разпитани за обстоятелства, които лично са възприели.
При установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба - в срока по чл.263, ал.2 вр. ал.1 ГПК. Същите изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна, а насрещната въззивна жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответниците по реда на чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени неверни фактически твърдения, обиди и клевети в процесните предавания, излъчени в телевизия „А.“.
Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда (решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Това обуславя допустимостта на производството по делото.
По релевираните възражения във въззивната жалба за нередовност на исковата молба:
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че не е налице яснота относно конкретните изявления, от които се е засегнал ищеца в двете предавания. В исковата молба и депозираната уточнителна молба ищецът е посочил конкретните изрази, използвани в двете процесни предавания, от които се е засегнал и съответно е претърпял заявените неимуществени вреди. Дали изявленията съставляват обида или клевета следва да прецени съда в мотивите на акта, с който решава спора по същество, а не е предпоставка за редовност на исковата молба.
Не е налице също така необходимост ищецът да посочва точен размер на претендираното обезщетение за всеки един от използваните в репортажите изрази. Съгласно разясненията, дадени с ТР 3/22.05.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., на ВКС, ОСГК, т.11 и т.13; решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др., в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са се осъществили в непродължителен период от време – в настоящия случай в рамките на всеки един от репортажите, обезщетението се определя глобално. Ищецът своевременно е изпълнил указанията на съда, като е уточнил в рамките на общо заявените суми, съответно претендираните такива за всеки един от разглежданите репортажи.
Нормата на чл.39, ал. 1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано от Конституцията на РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в ал.2 на посочената норма – правото на свободно мнение и изразяване не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и гарантира също така правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата на изразяването на мнения, включително свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл.10, ал.1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че когато не се касае за превратно упражняване на горепосочените права или свободата на мнение не е използвана, за да вреди на доброто име, правото на свободно изразяване на мнение, както и на разпространяване на информация се упражнява надлежно и съответно не е налице противоправност при изразеното мнение или разпространена информация.
При преценка основателността на предявения иск следва да се съобрази също така, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че част от заявените в исковата молба изрази са използвани в двете предавания, излъчени по телевизия „А.“. В предаването „К. на София и СДВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.“ по поръчка на ГЕРБ“, излъчено на 03.06.2013 г., са използвани сочените изрази „Л.“, „презерватив“, „И.“, обсъдени по – горе в техния контекст.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите – ответници, че в изказванията липсва пряко олицетворяване на ищеца със сочените изрази, поради което не е налице лично унизяващо отнасяне към някого. Името на ищеца изрично е употребено в разглежданото предаване по отношение израза “презерватив на Б.“. Останалите посочени от ищеца изрази „Л.“ и „И.“ са използвани в предаването за определяне на В. С.. След като група лица са определени чрез името на ищеца и по отношение на всички тях са използвани тези изрази, не би могло да се приеме, че ищецът не е техен адресат. С оглед на това правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че тези изрази се отнасят пряко към личността на ищеца.
Ответникът В.С. чрез използваните изрази е дал своя негативна оценка на ищеца. Правно релевантно в случая е дали негативните оценки са използвани при спазване ограниченията по чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ или не. Изразите „И.“ – слуга, „Л.“ – Б., С., както и „презерватив“, не би могло да се приеме, че са използвани за колорит на речта по повод политическо изявление на посочения ответник, както се поддържа във въззивната жалба. Същите са обидни по своя характер, доколкото са унизителни за честта и достойнството за ищеца, към който са насочени, както и засягат доброто му име. С оглед на това следва да се приеме, че авторът на изявленията е надхвърлил конституционно регламентираното му право по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ и противоправно е засегнал достойнството на ищеца, в нарушение на забраната, установена в чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ. Свободата на изразяване на мнение и колорита на речта не са безгранични, като техните граници са там, където започва уронването на честта и достойнството на другиго.
По изложените съображения съдът счита, че заявените в обстоятелствената част на исковата молба изрази, използвани в предаването „К. на София и СДВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.“ по поръчка на ГЕРБ“, излъчено на 03.06.2013 г., са обидни.
Не следва да се обсъжда въпросът дали използваният в разглежданото предаване израз „малоумници“ е обиден или не, който е анализиран в обжалваното решение, тъй като ищецът не е заявил в обстоятелствената част на исковата молба, че от този израз се е обидил и е претърпял неимуществени вреди, обезщетение за които претендира в производството. Противното би било нарушение на установеният принцип на диспозитивното начало в гражданския процес и надхвърля търсената от ищеца защита.
В хода на производството се установи, че във второто предаване „(03.06.2013 г.) Пресконференция на ПП „А.“, разпространено по телевизия „А.“ и обсъдено по - горе, са използвани част от посочените в обстоятелствената част на исковата молба изрази - „И.“ и „презерватив“, а изразите „Л.“ и „подлога“ не са употребени. Използваните изразите са насочени лично към ищеца и засягат неговата чест и достойнство, в разрез със забраната по чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ, предвид изложените по – горе съображения, поради което същите съставляват обида.
Ищецът се позовава на изнесени неверни фактически твърдения, във второто предаване относно даване на подкупи на длъжностни лица в размер на 200 000 лв. и организиране на незаконни политически прояви. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в предаването В.С. не е посочил, че ищецът е организирал митинга и е определил маршрута му. По отношение на останалите изявления е приел, че в изявлението си посоченият ответник изрично е отбелязал, че цитира доклад на Я.Я.. В тази насока в насрещната въззивна жалба, депозирана от ищеца, не са релевирани оплаквания. Същевременно проверката на въззивния съд е ограничена от посоченото в жалбата. С оглед на това не следва да се обсъжда въпросът дали тези твърдения са клеветнически и съответно дали от тях ищецът е претърпял неимуществени вреди.
По пасивната материално – правна легитимация:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника В.С. по реда на чл.45 ЗЗД, следва да се установи осъществяването на съставомерно, виновно противоправно деяние по отношение на ищеца, в резултат на което са причинени неимуществени вреди. От събраните и обсъдени доказателства се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав.
Отговорността на ответника ПП „А.“ по реда на чл.49 ЗЗД произтича от разпространението на вредоносните изявления в телевизионната програма на телевизия „А.“. Съгласно чл.125а, ал.1, т.2 от ЗРТ лицата, които желаят да създават телевизионни програми, подлежат на регистрация. Липсва спор между страните, че ПП „А.“ е регистрирана с решение на СЕМ като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор), като е вписана телевизионна програма с наименование/търговска марка – “А. ТВ”.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя – ответник ПП „А.“, че не може да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл.49 ЗЗД, тъй като няма правоотношение с ответника В.С.. В случая отговорността му е свързана с качеството му на доставчик на медийна услуга и произтича от действията на длъжностните лица в телевизия „А.“, които са подготвили и излъчили процесните предавания, съдържащи обсъдените по – горе обидни изразни средства. Липсва спор между страните, че предаванията съставляват репортажи, а не излъчено на живо интервю. С оглед на това служителите на телевизия „А.“ е следвало точно да изпълнят задълженията, произтичащи от чл.125а, ал.1, т.2 ЗРТ, при подготовка на телевизионното предаване, като действат добросъвестно и зачетат човешкото достойнство на ищеца. Като не са обезпечили изпълнението на това задължение и е допуснато подготовката и излъчване на предавания, в които се съдържат обидни изявления, унизяващи достойнството на ищеца чрез отправяне на посочените оскърбителни лични нападки, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ПП „А.“, в качеството й на доставчик на медийна услуга. Отделно от това следва да се съобрази, че съгласно нормата на чл.17, ал.1 ЗРТ доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги.
Ответникът ПП „А.“ не е обезпечил възможността да упражни регламентираното в 18 ЗРТ вр. с чл.10, т.7 ЗРТ право на отговор, както и да упражни правото си на достъп до съответния архив и на копие от записа, съгласно чл.14, ал.3 ЗРТ във връзка с отправеното до него искане за това от страна на ищеца.
От значение за отговорността на посочения ответник е и обстоятелството, че чрез излъчване на процесните предавания от телевизия „А.“ изявленията на ответника В.С., съдържащи обидни квалификации за ищеца, са достигнали до неограничен кръг от хора и са причинили неимуществени вреди на последния.
Същевременно, когато за вредите от деликт отговорността носят неколцина, те отговарят пред увредения при условията на същинска или несъщинска солидарност (решение № 365 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 5376/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). В случая отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди носят както авторът на изявленията, така и доставчикът на медийната услуга, допуснал излъчването на тези изявления. С оглед на това следва да се приеме, че отговорността на ответниците е при условията на солидарност.
По релевираните от страните възражения относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца, не са доказани в процеса. В тази насока са ангажирани гласни доказателства, които установяват претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с процесните предавания. Не е в доказателствена тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Достатъчно е да установи увреждащите действия и бездействия, а когато искът е установен в своето основание, съдът е длъжен за определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице, съгласно нормата на чл.162 ГПК(решение № 365 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 5376/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
В разглеждания случай се установи, че ищецът е имал негативни преживявания във връзка с процесните предавания, интересувал се е от отзвука от тях сред неговите колеги, сред членовете на политичеС.а партията, на която е председател. Изпитвал е притеснения, чувствал се обиден, искал да изчисти името си. Не се установи обаче твърдяното трайно влошаване на общото здравословно състояние на ищеца, постоянно състояние на нервност, съпроводено с безпокойство, хронично безсъние, подтиснатост и силно вътрешно напрежение.
Основателни са доводите на жалбоподателите – ответници, че допустимата критика по отношение на публичните личности е в по – широки граници, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика (решение № 369/26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Следва да се отчете обаче, че използваните изразни средства в двете предавания съставляват оскърбителни лични нападки към ищеца и накърняват репутацията му.
Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност, степента на преживените от ищеца тревоги и притеснения, както и тяхното неблагоприятно отражение върху ищеца, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и конкретните икономически условия в страната през разглеждания период, съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 6 000 лв. за предаването „К. на София и СДВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.“ по поръчка на ГЕРБ“, излъчено на 03.06.2013 г., както и 4 000 лв. за предаването „(03.06.2013 г.) Пресконференция на ПП „А.“. Обезщетението в тези размери ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с посочените предавания и използваните в тях изразни средства, обсъдени по - горе.
На основание чл.84, ал.3 ЗЗД върху определеното обезщетение се дължи заплащане на лихва за забава от датата на деликта – 03.06.2013 г.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която предявените искове са уважени за сумата в общ размер над 10 000 лв. до 16 000 лв., от които над 6 000 лв. за първото предаване до 9 000 лв., както и над 4 000 лв. за второто предаване до 7 000 лв., като в останалата му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 937, 14 лв., в това число: 400 лв. – държавна такса; 457, 14 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 80 лв. – възнаграждение за вещо лице. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която на ответника са възложени разноски над посочените размери.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ищеца следва да се възложат сторените от ответниците разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, които възлизат на 821, 43 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед на това на ответниците следва да се присъди сумата от още 197, 14 лв., представляваща сторени пред СРС разноски.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на жалбоподателя – ответник В.С. следва да се присъди сумата от 948 лв., представляваща сторени пред въззивния съд разноски, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 20.11.2014 г., постановено по гр. д. № 49066/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в частта, с която В.Н.С., ЕГН ********** и съдебен адрес *** и П.п. „А.”, ЕИК *********, с адрес гр. *********, са осъдени солидарно да заплатят на В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сума в общ размер над 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изказването на обидни твърдения от страна на В.Н.С., като вредите са нанесени чрез употреба на епитетите „Л.”, „И.” и „презерватив” по адрес на В.С. *** и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.” по поръчка на ГЕРБ” и епитетите „презерватив” и „И.” в предаване „(03.06.2013) Пресконференция на ПП „А.“, излъчени в ефира на телевизионна програма “А. ТВ”, с медиен доставчик П.п. „А.”, до пълния присъден размер от 16 000 лв., в това число: обезщетението за нанесени вреди от изразите в първото предаване за сумата над 6 000 (шест хиляди) лв. до пълния присъден размер от 9 000 лв., а от изразите във второто предаване за сумата над 4 000 (четири хиляди) лв. до пълния присъден размер от 7 000 лв., както и в частта с която В.Н.С. и П.п. „А.”, са осъдени да заплатят солидарно на В.С.С., на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер над 400(четиристотин) лв. за заплатена държавна такса до пълния присъден размер от 640 лв., над 80 (осемдесет) лв. до пълния присъден размер от 128 лв. за депозит за работа на вещо лице и за сумата над 457, 14 (четиристотин петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки) лв. до пълния присъден размер от 525,71 лв. - адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.И., срещу В.Н.С., ЕГН ********** и съдебен адрес *** – адв. В. П. и П.п. „А.”, ЕИК *********, с адрес гр. *********, с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД – за солидарно заплащане на сумата в общ размер над 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изказването на обидни твърдения от страна на В.Н.С., като вредите са нанесени чрез употреба на епитетите „Л.”, „И.” и „презерватив” по адрес на В.С. *** и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А.” по поръчка на ГЕРБ” и епитетите „презерватив” и „И.” в предаване „(03.06.2013) Пресконференция на ПП „А.“, излъчени в ефира на телевизионна програма “А. ТВ”, с медиен доставчик П.п. „А.”, до размера на сумата от 16 000 лв., от които 4 000 лв. - обезщетението за неимуществени вреди от изразите в първото посочено предаване и 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изразите във второто посочено предаване, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.И., да заплати на В.Н.С., ЕГН ********** и съдебен адрес *** – адв. В. П. и П.п. „А.”, ЕИК *********, с адрес гр. *********, сумата от още 197, 14 (сто деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени пред СРС разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
СЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.И., да заплати на В.Н.С., ЕГН ********** и съдебен адрес *** – адв. В. П., сумата от 948(деветстотин четиридесет и осем) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени пред въззивния съд разноски, съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.11.2014 г., постановено по гр. д. № 49066/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.