Решение
гр. София, 20.11.2012 г.
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7607 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са иск и евентуално възражение за прихващане с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът К.Т.К. твърди, че във в. „Т.” от 24.02.2010 г. ответникът е публикувал статия под заглавие „А. Д. е зависим от „О.”. Твърди се, че авторът на статията има предвид ищеца К.К.. Ищецът сочи, че в статията са включени клеветнически и лъжливи твърдения, а именно: „О.” – т.е. организираната престъпност – бил проникнал в БНТ чрез „В.Н.” и чрез ищеца, че К. бил уволнил И. Г. с помощта набившия главен прокурор Н.Ф., че ищецът бил зависим от „О.” – А.П., че дългогодишната работа на ищеца била 40-годишно милиционерстване в областта на културата и медиите, както и че дописките наищеца в рубриката „Приказки за телевизията” във в. „Т.”, съставлявали „доноси”. Поддържа, се че тези изявления в статията злепоставили доброто име на ищеца като утвърден журналист, основател и водещ на най-гледаното предаване „В.Н.”, уронили името и кариерата му и били унизителни за него. Тъй като от тези клеветнически и неверни твърдения ищецът претърпял неимуществени вреди – болкии страдания, претендира ответникът да му заплати обезщетение за тях в размер на 100 000 лв., от които в настоящият процес предявява частично претенция за 25 100 лв., ведно със законната лихва отдатата на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът Н.Н.Й. оспорва иска по основание и размер. Твърди, че дадените оценъчни съждения са в отговор на няколко поредни стати и интервюта на К., които съдържат обиди и клевети по отношение на ответника. На свой ред твърди, че търпи неимуществени вреди, тъй като е засегнато доброто му име и личната и професионална чест. Прави евентуално възражение за пропорционално прихващане с дължимото му от ответника обезщетение за търпени неимуществени вреди на обща стойност 90 000 лв., от които 30 000 лв. за обидни твърдения на ищеца по адрес на ответника в интервюпред агенция „Б.” – „крие се в тинята”, „съска злобно”, 30 000 лв. за обидни твърдения в статия „Шифловане”, че „завежда WC отдела на медиите” и 30 000 лв. за обидни твърдения в статия „Керик” – „какви зависимости го измъчват, че толкова ги брани „О.” и толстолобите”. Претендира разноски.
Ищцовата страна е оспорила възражението за прихващане, като е посочено, че в печатни издания на ответника са включени неверни и позорящи статии, които именно са наречени „злобно съскане” и че в статията „Шифловане” няма споменаване на името на ответника. Изтъква се, че приятелските отношения между А.П. и ответника били обществено известни и дори в процесната статия във в. „Т.” те са потвърдени от самия ответник.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че на 10.02.2010 г. ищецът К.К. е дал интервю пред агенция „Б.”, в което е заявил: „Защо продължава да се крие в тинята Н.Н.… Крие се и съска злобно”. Няма спор, че на 15.02.2010 г. в статия на ищеца, наречена „Шифловане”, поместена в електронния сайта на в. „Т.”, се съдържа следното изявление: „Навремето с М.К. направихме доста сполучлив тандем. Само веднъж се сдърпахме, по-скоро аз го навиках невъздържано и се получи нечуван скандал – направих го за да защитя един поет, чийто син днес завежда WС отдела на медиите.”. Не е спорен и факта, че в същия електронен сайт на 22.02.2010 г. е публикувана и друга статия на ищеца, озаглавена „Керик”, в която се съдържа друго изявление: „Какво толкова свързва Н.Н. с „О.”, с толстолобите? Какви зависимости го измъчват, че толкова пристрастно ги брани?”.
Страните не спорят и от представена извадка от в. „Т.” от 24 февруари 2010 г. се установява, че ответникът Н.Н. в рубриката „Право на отговор” е автор на статия, озаглавена „А. Д. е зависим от „О.”. В статията е посочено, че „А. „Д.” (известен още като К.К.)” се „задява” с личността на автора и последния на свой ред задава в материала въпроси, един от които е: „Не решаваше ли (А. Д.) чрез Ф. някои свои професионални и лични проблеми (например – уволнението на И. Г. от Н.Т.)?”. В статията е посочено: „Темата за медиите и „О.”, която Д. настоятелно поставя в ежеседмичните си доноси, е интересна”, „Да, сериозно съм притеснен от зависимостта между Д. и кръга около А.П. и Н.Ф.. Няма да е зле да се върнем назад във времето и да разследваме как „О.” беше проникнал в медиите и БНТ чрез „В.Н.”. В статията авторът Н. е заявил: „Колкото до мен и моята зависимост от „О.”… Не се срамувам, че познавам А.П. покрай журналистическата си дейност, (впрочем той има десетки приятели журналисти…). Повечето обвинения срещу него и „бандата му” ми изглеждат бутафорни, несъстоятелни, предизвикани от лична корист. Няма да повярвам в тях докато не бъдат подкрепени със смислени доказателства, а не просто набеждавания по слухове и разкази на „анонимни свидетели”. А.П. може да е най-големия престъпник, за мен е невинен, докато не го осъдят.” В заключителното изречение на материала си авторът е използвал фразата: „… като гледам А. Д. и 40-годишното му милиционерстване в областта на културата и медиите, май К.Г. ще се окаже прав.”.
По делото е представено решение № 54 от 26.11.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В решението Комисията е установила и обявила, че ищецът е принадлежал към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като е съТ.ничил на VІ управление с качеството „А.” и се е ползвал с псевдонима Д..
Като свидетел по делото е разпитан И.Й. Д., известен в обществото под псевдонима като И.Г.. Същият е заявил, че му е известен скандала и напрежението между ищеца и ответника, провокирани от статия на Н., поместена във в. „Т.”. Изтъква се, че в сочения материал в остър и обиден тон е нападнат грубо и обидно ищеца в няколко насоки. Едната от тях съставлява обвинение, че К. е свързан с „О.” и е проводник на организираната престъпност в БНТ чрез предаването „В.Н.”, а другата че ищеца е милиционерствал дълги години в областта на културата и телевизията. Свидетелят Г. е посочил, че статията е имала обществен резонанс, като при срещи с К. можело да се видят неговото огорчението, омерзението и обида. От показанията се установява, че към сочения период К. много се е измъчвал, тъй като предаването „В.Н.” (охарактеризирано от свидетеля като „духовното дете” на ищеца) е било „свалено”. Нападките на ответника в този период били допълнителен воденичен камък за ищеца. От показанията се установява, че във връзка с процесната статия по отношение на ищеца имало подмятания в публичното пространство, били провокирани публикации в медиите, както и че към ищеца имало съжалително отношение. По мнение на свидетеля ищецът много държи на точността, държавността и законността и именно поради това се почувствал изключително засегнат от тези абсурдни, вулгарни и скандални обвинения за връзки с организираната престъпност. Свидетелят Г. е изтъкнал, че публикациите на К. в печата са били открити и винаги подписвани от него с името му, а не анонимни. Свидетелят е заявил, че му е известно, че ищеца е бил с качество съТ.ник на Държавна сигурност, но обидният елемент е бил свързан не с този факт, а че е използвал позицията си за проводник на нездрава държавна политика.
В показанията си свидетеля Т. Н.Т. е посочил, че процесната статия е била опит талантлив и чувствителен човек като К. да бъде засегнат и унизен от журналист, ползващ „жълто-тоалетна стилистика”, който поставил в някаква степен основата на жълтия печат в България. Свидетелят е посочил, че водената от ищеца печатна поредица „Приказки за телевизията” била изключително успешна, характеризираща се с остри рецензентски оценки за телевизията и за хората, които я правят. Към тези публикации имало голям обществен интерес. По мнение на свидетеля Т. поредицата била с много висока оценка с оглед качеството й на журналистически Т. и терминът „ежеседмични доноси” отнесен към тези материали е глупост. Свидетелят е изтъкнал, че непочтената статия на ответника се отразила зле на ищец, вкл. и физически, бил обруган, съсипан и понесъл всичко тежко, тъй като не му се било случвало подобно нещо до тогава. Свидетелят Т. е изтъкнал, че статията би могла да се отрази зле на кариерата на ищеца, но според него той бил прекалено силен за да може това да го срине. Въпреки това тя безспорно се отразила тежко на състояние му.
Разпитан е и свидетелят Ч. И.ов Н., който е посочил, че е технически редактор по предпечатна подготовка на различни издания. В показанията се твърди, че процесната статия е провокирана от обидни квалификации на ищеца по отношение на ответника в различни медии, характеризиращи Н. като завеждащ тоалетната журналистика, плазмодии, срам за гилдията. Свидетелят е изтъкнал, че ответникът споделил с него, че приема много тежко тези изявления, тъй като имал семейство, приятели, име в обществото и поради факта, че тези неща се коментирали, а дъщеря му била ученичка. Ответникът казал на свидетеля Н., че тъй като вече било станало непоносимо решил да отговори и да защити достойнството.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Елементите на фактическият състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД са действие (поведение), противоправност на това поведение, вреди, причинна връзка между вредите и поведението, и вина (която е презумирана съгласно ал. 2 на посочената норма). Визираните елементи следва да са налице в тяхната съвкупност, за да се приеме, че се е осъществил деликтът, респ. да се обоснове отговорността, предвидена в чл. 45 ЗЗД.
На първо място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника (съставляващи конкретни изявления в статия във в. „Т.”) се характеризират с противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да се изследват относимите към случа наказателни състави и да се установи дали те са се осъществили в разглеждания казус. В случай, че се установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние. Съгласно чл. 146, ал. 1 НК който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида. Според чл. 148, ал. 2, т. 2, пр. 1 НК за обида разпространена чрез печатно произведение предвиденото в кодекса наказание е по-високо, тъй като е налице квалифициран случай на обида. От обективна страна обида е налице, когато един субект каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. За да е довършено деянието е необходимо обиденото лице да възприеме лично или опосредено обидния израз. В съдебната практика е установено становището, че възприемането на обидния израз е осъществено и когато пострадалият не е присъствал на мястото, където е направено изявлението, но то е достигнал до него чрез прочит в печата, което в случая съставлява и квалифициращ белег, съгласно наказателния закон. В тази връзка в конкретния случай, няма спор, че процесната статия е възприет от ищеца.
Обидата може да бъде отправена чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации или действия - жестове, мимики или др., които са унизителни за пострадалия. Предвид това възприето в доктрината и практиката становище, съдът приема, че обида може да бъде нанесена и със зададен риторичен въпрос, какъвто съставлява формулирания от ответника Н.Н. въпрос в процеснатастатия: „Не решаваше ли (А. Д.) чрез Ф. някои свои професионални и лични проблеми (например – уволнението на И.Г. от Н.Т.)?”. Доколкото при обидата, деецът дава своя негативна личността оценка и съзнава, че тя ще достигне до обекта на това мнение, може да бъде направен извода, че чрез посочения въпрос ответникът Н. е обективирал мнението си, че ищецът К., възползвайки се от познанствата си с определени публични личности е съдействал за уволнението на друго лице. Безспорно обществено укоримо се явява поведени, при което за постигане на личностно удовлетворение се създават условия за лишаване на едно лице от заеманата му длъжност. Още повече, че в случая се касае до уволнение на публична личност с обществен авторитет. Ето защо, приписвайки на ищеца такова поведение, ответникът при всички случаи е злепоставил честта и достойнството му.
Последният извод следва да се отнесе и до фразата „ежеседмични доноси”. Съгласно Български тълковен речник думата „донос” има значение на донесение, обикновено анонимно, до висшестоящите с цел да се навреди на някого. В този смисъл, заявявайки, че ищецът има „ежеседмични доноси”, ответникът е накърнил и уронил честта му, още повече, че съвременното общество в държавата е особено чувствително по отношение на хората, разпространяващи посочения вид донесения и същите са възприемани изключително негативно и с неодобрение. Следва за пълнота да се посочи, че по делото не може да се установи, че използваното от ответника Н. словосъчетание има предвид, именно списваната от ищеца рубрика „Приказки за телевизията”. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, доколкото макар и да не е отнесено към тези статии на ищеца К., изразеното мнение относно негови ежеседмични материали съставлява обида.
Що се отнася до изявлението на ответника „Да, сериозно съм притеснен от зависимостта между Д. и кръга около А.П. и Н.Ф.. Няма да е зле да се върнем назад във времето и да разследваме как „О.” беше проникнал в медиите и БНТ чрез „В.Н.”, съдът приема, че в случая не е налице деяние обида. Ноторно известно е, че името на популярното телевизионно предаване „В.Н.” неизбежно се свързва с името на ищеца К., като неин водещ. В случая обаче цитираната фраза не съдържа изрични, ясни и категорични твърдения, че именно ищецът (в качеството му на А. Д.) е съдействал за проникване на организираната престъпност в медиите и БНТ. От съдържанието на фразата може да се направи извода, че ответникът е заявил, че чрез „В.Н.” „О.” е проникнал в медиите и БНТ, но липсва изявление и конкретно посочване на ролята на ищеца в тази насока. Ето защо, доколкото в случая липсва основен признак от обективната страна – а именно конкретност и ясна индивидуализация по отношение на лицето, визирано в процесните изрази, то не може да се приеме, че по отношение на ищеца е осъществено деянието обида. Субективното усещане, че с фразата е засегната честта и уронен престижа на ищеца в случая е ирелевантно.
На следващо място, е необходимо да се посочи, че съдът не намира основание да приеме, че мнението за наличие на „зависимост между Д. и кръга около А.П. и Н.Ф.” има характеристиките на обида. Посочените лица (П. и Ф.) са публично известни, като част от дейността им е свързана с провеждане на държавна политика – единият е бил главен прокурор на РБ, другият е имал функции, свързани с дейността на ДАНС и е участвал в избори като кандидат за президент на РБ. Изпълняваните в това им качество дейности по никакъв начин не могат да мотивират извода, че лице (в случая ищеца), свързано с тези личности има обществено укоримо поведение. Вярно е, че по отношение на П. и Ф. са провеждани процесуално-следствени действия, но към настоящия момент досежно тези субекти няма постановени осъдителни присъди, те нямат качество на лица, извършили престъпление и отношенията (за каквито между впрочем липсва и индивидуализация в цитираната фраза) със тях не могат и не следва да се третират като такива с отрицателна обществено оценка. И тук важи казаното по-горе, че субективното възприятия на ищеца, който се е почувствал засегнат не може да се вземе предвид, тъй като за да е налице обида, следва дадения израз да се характеризира като обиден съобразно нормалните и общоустановени разбирания на всички членове на обществото.
Следва тук да се обърне внимание на следното: Съдът приема, че с посочената фраза не се осъществява състава на деяние клевета – такава е осъществена, когато едно лице разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, в случай, че тези обстоятелства са неверни и това се съзнава от дееца. Категорично в случая не се касае до осъществяване на елементи от фактическия състав на клевета. Макар в исковата молба да се сочи, че по отношение на ищеца са обективирани клеветнически изявления, съдът приема, че тази дадена от ищеца квалификация не го обвързва, доколкото са налице изложени твърдения за действия унизителни за честта или достойнството, което сочи на деяние обида.
По отношение на последния цитат от статията, сочен от ищеца като обиден, а именно: „… като гледам А. Д. и 40-годишното му милиционерстване в областта на културата и медиите, май К.Г. ще се окаже прав.” съдът намира следното:
Съгласно Български тълковен речник, значението на думата милиционер е униформен служител в милицията, полицай. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил секретен съТ.никна ДС. От сочения факт обаче не произлиза пряко извода, че лицето е осъществявало полицейска дейност в областта на културата и медиите. Данни в тази насока в хода на процеса не са събрани. Дори и такива да бяха налични обаче, следва да се изтъкне, че използваната в цитата дума „милиционерстване” според настоящия състав е натоварена с пародийно значение относно провеждана държавна политика и има негативен, осмиващ и опозорителен характер. Използваното от ответника в процесната статия и в дадения контекст съществително внушава, че ищецът (сочен като А. Д.) е осъществявал и провеждал нездрава държавна политика в медиите и в областта на културата. Тази дейност, описана като „милиционерстване”, при всички случаи внушава и се свързва с нерегламентирано въздействие, посредством лостовете на държавната власт, за ограничаване на свободата на медиите и подчиняването им на държавния апарат. Подобно поведение е обществено неприемливо и остро критикувано от обществото. В тази връзка приписквайки такъв тип дейност на ищеца, ответникът е обективирал свое мнение, с което е уронило честта и достойнството му.
С оглед на изложените аргументи, съдът приема, че с част от изразите (съгласно изложението по-горе) ответникът е осъществил от обективна страна състава на престъплението обида нанесена чрез печатно произведение, поради което следва да се приеме, че в случая е налице противоправно поведение.
Предвид правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за оборване на посочената презумпция, не е ангажирал доказателства в тази насока. Той е твърдял, че процесната статия е издадена като отговор на нападки на ищеца в други статии, че достатъчно търпял, и идва след третата статия на ищеца задал въпроси и направил оценъчни съждения. В тази насока са и събраните гласни доказателства от свидетеля Н., който е посочил, че ответникът предприел действия по отношение на ищеца най-накрая, след няколко публикации, защото вече било непоносимо. Вярно е, че в НК, съществува норма – чл. 146, ал. 2 НК, която предвижда, че ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и него и първоначалния деец от наказание. Твърденията на ответника, целящи да установят, че е бил провокиран от ищеца, и поради това му е нанесъл обиди в статията си, могат да бъдат отнесени към тази норма. В случая обаче не са налице основания за игнориране на отговорността на ответника, тъй като не е налице визираната предпоставка на обидата да се отговори веднага. Събраните, по инициатива на ответника Н. доказателства установят точно обратното – издадената от него статия не е плод на спонтанна реакция, писана в условията на афектно поведение. Напротив – същата е плод на обмислено и дълго отлагано решение, поради което вината, респ. отговорността на лицето не може да бъде изключена.
Настоящият състав приема, че в хода на процеса се установи, че от процесната статия ищецът К. е претърпял вреди. Събраните гласни доказателства установяват, че от материалът във в. „Т.” ищецът се е почувствал огорчен, омерзен и обиден, (показанията на св. Иван Г.), че я понесъл зле, вкл. и физически, бил обруган, съсипан и се чувствал тежко, тъй като не му се било случвало подобно нещо до тогава (показанията на св. Т. Т.).
Относно размера на търпените от ищеца неимуществени вреди при всички случаи следва да се вземе предвид обстоятелството, че обидите са разпространени чрез печатно произведение (вестник, със сравнително голям тираж в национален мащаб) и са достигнали до неограничен кръг от читатели. В тази връзка и предвиденото в НК наказание за обида, разпространена чрез печатно произведение е по-голямо (глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание) в сравнение с това предвидено по основния състав на чл. 146 НК (глоба от хиляда до три хиляди лева, евентуално и по преценка на съда може да се наложи и обществено порицание). Установява се, че оценъчните обидни съждения на ответника са имали и широк обществен резонанс, съгласно показанията на св. Г.. От последните е видно, че процесната статия е станала основание за подмятания по отношение на ищеца, дала е повод за публикуване на други статии в пресата и е провокирала съжалително отношение към К.. Безспорно във връзка с размера на моралните вреди следва да се държи сметка и за голямата обществена популярност на ищеца, която е предопределила по-широк обществен отзвук и коментар на отправените обидни фрази. Необходимо е да се вземат предвид и характеровите особености на ищеца, който е описан от свидетелите Г. и Т. като чувствителен човек, който много държи на точността, държавността и законността и именно поради това се почувствал изключително засегнат от отправените му обиди.
В същото време относно обема на търпените морални увреди, съдът следва да отчете и събраните в хода на процеса данни (показанията на св. Т.), че ищецът е твърде силен за да бъде сринат от една статия. На следващо място (макар за наличието на обида да е без значение дали изнесеното е истина или не) необходимо е да се отчете съществуващото в обществото и друго мнение, че процеснитенападки са неверни и абсурдни. Т.е. честта и достойнството на ищеца не са били изцяло и категорично компрометирани, което и самият ищец е съзнавал. Следва да се допълни още и че тезата на ищеца, че сочената статия се отразила неблагоприятно на кариерата му е останала изцяло недоказана.
За да се ангажира деликтната отговорност на ответника законът е предвидил установяването на причинна връзка между противоправното деяние и вредите. Настоящият състав приема, че събраните свидетелски показания доказват наличието на такава връзка, но във следния ограничен обем: Установява се, че ищецът е търпял неимуществени вреди, част от които обаче не са свързани с поведението на ответника и изразените от него в спорната статия обидни съждения – в свидетелските показания е изложено, че ищецът тежко е приел „свалянето” на предаването „В.Н.”. Липсват каквито и да е доказателства, че това е в резултат на поведение на ответника, респ. че търпените от ищеца негативни емоции от спирането на продукцията са провокирани само от процесния материал във в. „Т..
За определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в очертания по-горе обем е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. В т. 2 на ПП № 4/1968 г., Върховният съд е приел, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания и пр. Настоящият състав, за да определи конкретния размер на обезщетение взе предвид обстоятелствата, че обидата е разпространена чрез печатно произведение с широк тираж и е достигнала до неограничен кръг от лица, че е нанесена на обществено популярна личност, че ищецът е приел отправените му обидни думи остро и тежко и се е почувствал омерзен и обруган. В същото време съдът отчете факта, че ищецът е описан с чувствителна духовност, но в същото време и като силен човек, който не може да бъде сломен от една журналистическа публикация. С оглед казаното и като съобрази принципа за справедливост и определените в съдебната практика обичайни обезщетения за подобен род случаи, съдът приема, че следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 6 000 лв. За горницата до 25 100 лв. предявения частично иск (като част от обща сума в размер на 100 000 лв.) следва да бъде отхвърлен.
С оглед обстоятелството, че съдът приема главният иск по чл. 45 ЗЗД за основателен, поради сбъдването на това вътрешно процесуално условие, са налице предпоставки за разглеждането на възражението за прихващане, направено от ответната страна в условията на евентуалност. По отношение на същото съдът намира следното:
Няма спор относно факта, че авторството на фразата „Защо продължава да се крие в тинята Н.Н.… Крие се и съска злобно” в интервю пред агенция „Б.” принадлежи на ищеца. В светлината на изложените по-горе теоретически разсъждения относно деянието обида, съдът приема, че от обективна страна е налице поведение - изявление, което съдържа обидна оценка. Както става ясно от изложеното до сега за да е налице обида е нужно да са изречени досежно личността на обиденото лице, унизителни епитети, отразяващи отрицателна оценка, респ. унизителни разсъждения за личностните качества на пострадалия. От цитираната фраза съдът приема, че обидно значение може да има само използваното словосъчетание „съска злобно”, тъй като само в него се съдържа дума даваща оценъчна характеристика с уронващо честа значение. Съгласно Българския тълковен речник обяснението на думата „злоба” е чувство на силна неприязън, недоброжелателство, желание да се причини зло на някого, злост. Безспорно общественото мнение е негативно към недоброжелателни хора, стремящи се да причинят зло на другиму. В тази връзка, макар и в случая да не се касае до засягане на обществените отношения със степен годна да обуслови наказателна отговорност, настоящият съд приема, че на плоскостта на гражданското право би могло да се приеме, че се касае до неправомерно поведение, съставляващо изявление направено публично и имащо обиден характер по отношение на адресата – ответник. Поради липса на доказателства за изключване на вината на ищеца и предвид презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че деянието е умишлено.
Що се касае до твърденията, че от ищеца на ответника е нанесена обида в статия „Шифловане” с изявлението „Навремето с М.К. направихме доста сполучлив тандем. Само веднъж се сдърпахме, по-скоро аз го навиках невъздържано и се получи нечуван скандал – направих го за да защитя един поет, чийто син днес завежда WС отдела на медиите.”, съдът намира същото за изцяло неоснователно. От цитираната фраза по никакъв начин не може да се направи извод, че изказването е насочено срещу ответника, още повече, че името на същия не се споменава никъде в статията. В случая липсва конкретност на изявлението и факта, че ответникът се е припознал в адресата на подобно мнение не води до еднозначния извод, че то е насочено към него, нито че обществената аудитория го е възприела така.
По отношение на риторичните въпроси, зададени от ищеца К. в статията „Керик”, „Какво толкова свързва Н.Н. с „О.”, с толстолобите? Какви зависимости го измъчват, че толкова пристрастно ги брани?”, съдът намира, че отново същите не могат да ангажират деликтната отговорност на автора. За този си извод съдът приема, че обезщетение се дължи само ако се установят причинени вреди. Такива от посочения израз ответникът не е търпял. За да възприеме тези мотиви съдът съобрази извънпроцесуалното поведение на самия ответник, който в процесната статия във вестник „Т.” сам е заявил категоричната си и ясна позиция, от която може да се направи извода, че не се е почувствал засегнат, обиден или с накърнена достойнство от приписаните му връзки с т.нар. „Октопод”. В статията ответникът е заявил, че не се срамува от познанството си с А.П., който е обект на несъстоятелни обвинения и е невинен, докато не бъде осъден.
Посочения извод относно липса на вреди настоящият състав приема, че следва да се отнесе и до коментирания по-горе деликт, осъществен чрез фразата „съска злобно”. Както бе изтъкнато, предмет на доказване при претенция за обезвреда от деликт безспорно е обстоятелството, че конкретното деянието е нанесло вреди. В настоящи процес не са ангажирани доказателства, че от конкретния израз ответникът Н. е претърпял негативни емоции и морални несгоди. Събраните свидетелски показания (св. Н.) установяват принципно, че ответникът се е чувствал зле от обидни квалификации по отношение на ищеца в различни медии, като конкретно са цитирани тези, които характеризират Н. като „завеждащ тоалетната журналистика”, „плазмодии”, „срам за гилдията”. Липсва обаче конкретност и индивидуализация, че описаните от свидетеля негативни емоции на ответника се дължат именно и конкретно на сочения израз от процесната статия. Още повече, че цитираните от свидетеля обидни епитети и изрази не са предмет на настоящото производство.
С оглед изложеното възражението за прихващане заявено от ответника се оказва неоснователно и недоказано. Със същото не следва да се редуцира исковата сума, която по-горе в мотивите съдът е приел, че следва да се плати като обезвреда.
Предвид всички изложени аргументи съдът приема, че искът с правно основание чл. 45 ЗЗД предявен от К.К. срещу Н.Н.Й. следва да се уважи до посочения по-горе размер от 6 000 лв. със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. При този изход на спора на ищеца се следват разноски в размер на 479, 04 лв. Разноски на ответника не следва да се присъждат тъй като липсват данни, че такива са били сторени – в представеното пълномощно няма данни за уговорена сума във връзка с договор за правна помощ.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Н.Й., ЕГН **********, да заплати на К.Т.К., ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 6000 лв. ведно със законната лихва от 28.06.2012 г. като обезщетение на неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 6000 лв. до предявения размер от 25 100 лв., заявен частично от обща сума в размер на 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Н.Й. да заплати на К.Т.К. сумата от 479, 04 лв. като разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред СГС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: